— Сигурно си от Андалусия — рече той. — Там съм виждал жени като теб; но не толкова красиви.
Тя му се усмихна набързо и показа белите си зъби, но веднага след това тъжно наведе поглед.
— Страннико, който говориш моя език — тихо промълви тя, — виждаш каква награда получих за красотата си. Ето ме, андалуска със селбитийска кръв, сега безсрамно разбудена, съм принудена да робувам на най-дивите варвари, да разтривам разкапаните стъпала на тоя старчок със сините зъби. В тази страна няма друго освен студ и тъмнина, животински кожи и въшки, и храна, от която дори севилските кучета биха повърнали. Само в Аллах мога да търся утеха от злата съдба, която си навлякох с красотата си.
— Според мен не си заслужила такава долна работа — топло се отзова Токе. — Сигурно можеш да си намериш мъж, който ще ти предложи нещо повече от краката си.
Тя пак му отправи слънчевата си усмивка, въпреки че очите й бяха плувнали в сълзи; но в това време крал Харалд се раздвижи и сърдито попита:
— Кой си ти, дето си шепнеш тайно с моята робиня?
— Казвам се Токе, син на Сивата чайка от Листер — отвърна той, — и цялото ми богатство на този свят са мечът и бързият ми език. Но не проявявам неуважение, като разговаряме една от жените ти, кралю. Тя просто ме разпитваше за камбаната и аз й отговорих. Смята, че този подарък ще ти достави толкова удоволствие, колкото тя самата ти е дала, и че ще ти бъде не по-малко полезен.
Крал Харалд понечи да му отвърне, но щом отвори уста, лицето му се сгърчи, нададе страхотен рев и се тръшна назад върху възглавниците. Двете млади жени, които масажираха краката му, се търколиха по гръб; разваленият зъб отново бе започнал непоносимо да боли.
Това създаде голямо объркване в спалнята и тези, които стояха най-близо до кралското ложе, отстъпиха крачка назад, да не би болният да започне да буйствува. Но брат Вилибалд вече бе приготвил лекарството и приближи смело с бодро изражение и окуражителни думи.
— Хайде, хайде, велики кралю — увещаваше го той, като прекръсти първо него, а после съда с лечебната доза, който държеше в едната си ръка. С другата взе малка лъжичка от рог и занарежда с тържествен глас:
В целебната течност сега ще удавим ужасната болка, която влудява, и ти ще усетиш, че тя преминава.
Кралят се бе втренчил в него и в лекарството му, сумтеше сърдито, клатеше глава и пъшкаше; от мъка и болка замахна с юмрук и ядосано изкрещя:
— Бягай оттук, свещенико! Измитай се заедно с твоите заклинания и варива. Ей, Халбьорн, Арнкел, Грим, тук! Вдигнете брадви и пред мен разсечете тоя въшлив свещеник.
Но подчинените му често бяха чували подобни изблици и не обръщаха внимание на избухванията му; а брат Вилибалд, без ни най-малко да се уплаши, смело му заговори:
— Търпение, кралю, понадигни се и изпий това; в него има свещена сила. Само три лъжички, кралю, дори не е необходимо да ги гълташ. Пей, братко Матиас!
Брат Матиас, застанал зад него с голямо разпятие в ръце, подхвана някакъв свещен химн:
Solve vincla reis
Profer limen caecis,
Mala nostra pelle,
Bona cuncta posce.
Това сякаш поуспокои краля, тъй като той търпеливо се остави да го вдигнат. Брат Вилибалд моментално пъхна лъжичка от сместта в устата му, като междувременно продължаваше да пее с брат Матиас, а всички останали в спалното помещение ги гледаха очаквателно. Лицето на краля стана яркочервено от силното действие на лекарството, но той не отвори уста; чак след като изпяха три куплета, послушно го изплю, при което брат Вилибалд, без да спира да пее, му даде още една лъжичка,
Впоследствие всички присъствуващи потвърдиха, че само няколко секунди след вземането на втората доза и преди свещениците да са успели да изпеят първия куплет, кралят внезапно затворил очи и се вкаменил. После ги отворил и изплюл лекарството, въздъхнал дълбоко и креснал да му донесат бира. Брат Вилибалд спря да пее и развълнувано се наведе към него:
— По-добре ли ви е, ваше величество? Болката стихна ли?
— Да — отговори кралят и отново се изплю. — Лекарството ти е кисело, но явно е ефикасно.
От радост брат Вйдибалд протегна ръце нагоре.
— Слава тебе господи! — извика той. — Случи се чудо! Свети Яков от Испания отвърна на молитвите ни. Благодари на бога, кралю, настъпват по-добри времена. Зъбоболът вече нима да помрачава духа ти, сърцата на твоите слуги няма да се свиват от безпокойство.
Крал Харалд кимна с глава и поглади краищата на брадата си. Грабна с две ръце високата чаша, която му поднесе един паж, и я надигна към устните си. Отначало преглъщаше внимателно, очевидно от страх да не се върне болката, но след това спокойно я изпразни до дъно. Нареди да я напълнят повторно и я предложи на Орм.