— Пий! — заповяда тон. — И приеми нашите благодарности за помощта.
Орм пое съда и пи. Не бе вкусвал по-хубава бира — силна, гъста бира, каквато само кралете можеха да си позволят да правят. Той я изпи с удоволствие. Токе го наблюдаваше. Въздъхна и каза:
Сухото ми гърло сякаш пари.
Ах, проклета болест — нямам мира!
Но едва ли лекарите знаят,
че най-добър лек е халба бира.
— Щом си поет, пий и ти — рече кралят. — Но след това ще трябва да съчиниш стихове за пивото.
Напълниха пак чашата за Токе. Той я надигна и пи, като навеждаше все по-пазад главата си. Всички, които бяла в спалнята на краля, смятаха, че едва ли друг път са виждали така да се изпразва чаша. После Токе постоя малко, обърса пяната от брадата си и започна да декламира с доста по-силен глас от този, с който отправи молбата:
Години скитах зажаднял,
извърших набези за трима.
Наследнико на Горм,
хвала за питието ми любимо.
Присъствуващите похвалиха стиховете му, а кралят рече:
— Малко са поетите днес, а още по-малко тези, които могат да съчиняват стихове, без да размишляват с часове преди това. Мнозина идваха при мен с разни оди и лирика; а после цяла зима се дразнех, като ги гледах как само се мотаят из салоните ми и гадните им муцуни лочат бирата ми, без да създадат нещо повече от това, което са представили в началото. Харесвам хората, които редят стиховете с лекота и могат всеки ден, докато се храня, да ме развличат с нещо ново. В това отношение теб, Токе от Листер, те бива много; от времето, когато Ейнар Скалаглам и Вигфус Вига-Глумсон ми бяха на гости, не съм чувал друг поет да рецитира така гладко. Ще прекарате Юл при мен заедно с другарите си; ще пиете от най-хубавата ми бира — заслужихте я с подаръка, който ми донесохте.
После кралят се прозя широко — беше изтощен от мъчително прекараната нощ. Придърпа плътно около себе си кожената наметка и се сви на леглото в по-удобна за сън поза; младите жени продължаваха да седят от двете му страни. Покриха го с кожите и брат Матиас и брат Вилибалд описаха кръст над главата му, мърморейки под носа си молитви. След това всички напуснаха стаята, а придворният на спалнята застана отпред в средата на двора с меч в ръка и извика силно три пъти: „Кралят на Дания спи!“, за да се пази тишина и да не се обезпокоява сънят му.
Девета глава: КАК КРАЛ ХАРАЛД СИНИЯ ЗЪБ ПРАЗНУВАШЕ ЮЛ
От целия север в йелинге пристигнаха знатни гости да празнуват Юл с крал Харалд, затова спалните помещения и масите бяха претъпкани. Но Орм и другарите му не се оплакваха от теснотията; бяха получили добра цена за робите си и успяха да приключат сделките, преди да започнат празниците. Орм бе поделил печалбата и всички се чувствуваха наистина богати и свободни, започнаха да мечтаят за Листер, искаха да узнаят дали двата кораба на Берсе са се завърнали, или те са единствените оцелели от похода на Крок. Все пак не възразиха, когато им предложиха да останат в Йелинге, докато завърши празненството — да прекараш Юл с краля на Дания, се смяташе за голяма чест, придаваше на името блясък за цял живот.
Най-важният гост бе синът на крал Харалд, крал Свен Раздвоената брада, който бе дошъл от Хедебю с голяма свита. Като всички синове на краля и той бе дете от наложница; затова баща и син не се обичаха много и избягваха да се срещат, когато бе възможно. Но всяка година по Юл крал Свен идваше в Йелинге и хората знаеха защо. Често по празниците, когато храната бе по-обилна и пиенето по-силно от обичайното, се случваше някой възрастен мъж да умре в леглото или пирувайки на масата. Така бе станало със стария крал Горм, който, преял със свинско, лежа два дни в безсъзнание и след това умря. А крал Свен държеше да е близо до кралското съкровище, когато баща му предаде богу дух. Но досега, в продължение на много години, той предприемаше пътешествието напразно и ставаше все по-нетърпелив. Мъжете от свитата му представляваха тълпа от грубияни и арогантни скандалджии, те трудно се спогаждаха с хората от двора на крал Харалд, още повече сега, когато последният бе приел християнството и много от придворните му го бяха последвали. Крал Свен бе запазил старата си вяра и злостно се присмиваше на превъплъщението на баща си, като казваше, че старецът би спестил на датчаните тази своя глупава прищявка, ако бе имал достатъчно разум да разбере, че е живял прекалено дълго.
Той обаче не тръбеше наляво и надясно из Йелинге тези си размишления — не беше трудно да разгневиш крал Харалд, а ако това се случи, не се знаеше какво може да те сполети. Освен формалните приветствия те рядко разменяха дума и вдигаха един за друг тостове от почетните си места в голямата зала само тогава, когато елементарната вежливост го изискваше.