За Тосте остана много плячка, след като всеки оцелял от екипажа получи своя дял. Той я претегли, заключи я в ковчежето си и обяви, че такъв поход е добър завършек на странстванията му и отсега нататък с удоволствие ще си стои вкъщи, още повече, че започва да не се чувствува толкова подвижен; Од вече е в състояние да се справя с подготовката на експедициите не по-зле от него, а освен това има и Орм до себе си.
Тази идея се хареса на Од, но Аса беше на различно мнение. Тя твърдеше, че многото сребро, което са спечелили, едва ли щяло да стигне за дълго, като се има предвид колко гърла има да храни тя всяка зима. Освен това как можели да бъдат сигурни, че Од няма да разпилее цялата спечелена в бъдещите походи плячка по своите ирландки, или пък че сам господар на себе си, изобщо ще се сети да се върне вкъщи? А колкото до това схващане в гърба, от което Тосте се оплаква, отдавна трябвало да е разбрал, че то се дължи не на пътешествията, а на месеците прекарани всяка зима в мързелуване пред огъня; додеяло й да се спъва в прострените му нозе шест месеца в годината. Не можела да разбере, продължаваше тя, какво им става на мъжете в тяхно време. Собственият й прачичо Свен Мишия нос, могъщ човек сред гьоингите, паднал геройски в битка със смаландците три години, след като бил надпил и оставил да се търкалят под масата всички на сватбата на най-големия му правнук; а сега мъже в разцвета на силите си се оплаквали от болки и очевидно се готвели да мрат, най-безсрамно изтегнати в сламата като крави. Но това скоро щяло да се оправи, завърши тя, а междувременно ще е най-добре Тосте, Од и всички, които са се върнали с тях вкъщи, да удавят грижите си в хубава бира, която би задоволила и най-придирчивия вкус, и Тосте да изхвърли от главата си глупавите идеи и да пие за нов, пак такъв богат поход догодина. После всички ще прекарат заедно една приятна зима, пък дано никой не измисля повече глупости, с които да я предизвиква.
Щом тя излезе да приготви бирата, Од отбеляза, че ако всичките й предшественици от женски пол са имали такъв език, най-вероятно е Свен Мишия нос да е предпочел смаландците като по-малкото зло. Тосте се възпротиви и каза, че до известна степен е съгласен, но тя в много отношения е добра съпруга и не бива да я предизвиква ненужно, а трябва да прави всичко възможно да не й противоречи.
Тази зима всички в къщата забелязаха, че Аса върши домакинската си работа с по-малко плам и оживление от обикновено и че не дава такава свобода на острия си език. Беше повече от всякога грижовна към Орм, често стоеше и се вглеждаше в него, сякаш виждаше призрак. Той вече бе пораснал, можеше да се мери по сила с всеки на неговата възраст, а дори и с много по-големи младежи. Беше червенокос, с бяла кожа и раздалечени очи, с чип нос и голяма уста, дълги ръце и доста развити рамене; беше бърз и подвижен, боравеше сигурно с копието и лъка. Езикът му сипеше огън и жупел, а когато някой го предизвикаше, нахвърляше се слепешката върху него, така че дори Од, който преди обичаше да го дразни, докато лицето му побелее от ярост, сега бе по-внимателен; със своята сила Орм бе опасен противник. Но неразярен бе тих и сговорчив, винаги готов да помогне на Аса и само понякога, когато му досадеше нейното суетене, й отправяше остри думи.