На Бъдни вечер се разрази снежна виелица, но тя бързо отмина и времето се установи тихо и студено. Сутринта на Коледа, когато свещениците отслужиха литургия и из кралския двор се стелеха ароматни изпарения от трескавите приготовления в кухнята, от юг се появи голям боен кораб и хвърли котва на пристана; ветрилото му бе разкъсано, а греблата бяха покрити с блестяща ледена кора. В този момент крал Харалд беше на богослужение, но изпратиха човек да го уведоми. Той се изкачи по стълбите, за да разгледа кораба, като се чудеше кои ли са новите гости. Бордовете му бяха стръмни, а на носа над грациозно извит врат надменно се издигаше червена драконова глава с челюсти, сковани в лед от морските стихии, през които бе преминала. На брега се изкатериха неколцина мъже, дрехите им бяха заледени. Сред тях бе водачът им — висок мъжага със синьо наметало и друг, с не по-малко представителен вид, облечен с червено. Крал Харалд ги заразглежда внимателно от мястото си и рече:
— Приличат на йомсвикинги, но може да е и шведски кораб; очевидно екипажът му е смел, щом пристига при краля на Дания, без да е издигнал щит на мачтата, за да покаже, че няма враждебни намерения. Познавам само трима, които биха се престрашили да дойдат по този начин: Скоглар-Тосте, Вагн Акесон и Стюрбьорн. Освен това пристанаха, без да свалят драконовата глава, макар добре да знаят, че троловете от сушата не я обичат; а единствено двама от тях не се безпокоят от троловете — Вагн и Стюрбьорн. От състоянието на кораба пък съдя, че капитанът му не е поискал да търси подслон от снощната буря; а има само един човек, който не би склонил глава пред такава стихия. Ето защо смятам, че е зет ми Стюрбьорн, когото не съм виждал от четири години; още повече, че единият е облечен в синьо, а Стюрбьорн се зарече да носи само този цвят, докато не си възвърне наследството от крал Ерик. Не мога да кажа със сигурност кой е този с него, дето му е р-авен по ргьст; ’но и тримата синове на Струт-Харалд са необичайно високи и всичките са негови приятели. Не може да е ярл Сигвалде, най-големнят — сега не му е до празници, защото опетни името си, като изтегли без-славцо корабите си от битката при Иорундфиорд; а пък брат му Хеминг е в Англия. Торкел Високия е третият син на Струт-Харалд; това тук може да е той.
Такива бяха мъдрите догадки на крал Харалд, а когато непознатите пристигнаха в двореца и се оказа, че е познал, за пръв път откакто бе дошъл крал Свен, настроението му се повиши много. Поздрави Стюрбьорн и Торкел с добре дошли, заповяда веднага да затоплят банята и предложи на тях и на хората им подгрята бира.
— Дори най-великите воини имат нужда от нещо за загряване след такова пътешествие — каза той. — Има нещо вярно в старата поговорка:
За измръзнал — топла бира,
за отпаднал — топла бира:
тялото тя бързо сгрява,
морния дух ободрява.
Някои от екипажа бяха толкова изтощени, че едва стояха прави, но се оказа, че ръцете им са по-стабилни — не разляха нито капка, когато им подадоха халбите.
— Веднага щом се изкъпете и си починете — продължи крал Харалд, — пиршеството по случаи Юл ще започне; сега апетитът ми ще бъде по-добър, отколкото ако трябваше да гледам само лицето на сина ми срещу мен на масата.
— Раздвоената брада тук ли е? — запита Стюрбьорн и се огледа. — Вих искал да поговоря с него.
— Все още се надява, че някой хубав ден ще умра пред очите му от препиване — отвърна кралят, — затова е дошъл. Но ако въобще се случи да умра по Юл, то ще е, мисля, от това, че ми се повдига, като гледам уродливото му лице. Скоро ще имаш възможност да говориш с него. Но едно нещо ми кажи — прозливана ли е кръв помежду ви?
— Още не — рече Стюрбьорн, — но не мога да гарантирам това за в бъдеще. Обещал е да ме подкрепи с кораби и хора срещу роднините ми в Упсала, но досега нищо не съм получил.
— Не искам да има сбивания в къщата ми по време на светите празници — предупреди го крал Харалд. — Трябва да си наясно с това; въпреки че знам, скучно ще ти бъде да кротуваш. Вече съм последовател на Христос, беше ми добър помощник досега я няма да търпи никакви разправии навръх Коледа — неговия рожден ден, нито пък в някои от следващите дни, конто са свещени празници.
Стюрбьорн отговори:
— Аз съм човек без родина и като такъв не мога да си позволя лукса да не воювам, предпочитам да съм гарванът, а не мършата. Но докато съм ти гост, мисля, че ще мога да съблюдавам реда не по-зле от всеки друг независимо какви богове покровителствуват празненството. Като тъст досега си се държал добре с мен и между нас никога не е имало повод за спор. Но ти нося лоши вести — дъщеря ти Тюра умря. Бих искал да пристигам с по-приятни новини.