— Това наистина е тъжно — рече кралят. — Как умря? — Засегна се, защото си взех една наложница от венедите. Така се разгневи, че започна да храчи кръв, залиня и накрая умря. Иначе във всяко отношение беше чудесна съпруга.
— Напоследък забелязвам — каза крал Харалд, че младите не ценят живота така, както старите. Но нека не позволяваме скръбта да помрачи празничното ни настроение; във всеки случай останаха ми още много дъщери и с тях дори не знам какво да правя. Такива са буйни и жизнерадостни и никоя не би се омъжила за човек без благородно потекло и прочуто име; така че дълго не оставай вдовец, ако си харесаш някоя от тях. Ще ги видиш всичките. Страх ме е само от едно — като узнаят, че отново си сам, трудно ще ги усмирим и ще поддържаме реда по празниците.
— Тъкмо сега умът ми е в по-важни дела от женитбата — възрази Стюрбьорн, — но за това ще поговорим по-късно.
Множество погледи от прагове и прозорчета проследиха йомсвикинга, когато той и хората му отиваха към банята. Стюрбьорн рядко се възползуваше от предложеното му гостоприемство; смятаха го за най-великия воин на севера от времето на синовете на Рагнар Рунтавите гащи насам. Имаше къса светла брада и бледосини очи; тези, които го виждаха за първи път, си шушукаха изненадано, като откриеха, че има такова крехко телосложение и тънък кръст. Защото силата му бе известна на всички; пореше щитовете, сякаш реже хляб, и разсичаше с меча си Люлчина песен въоръжени мъже от врата до слабините.
Мъдрите хора твърдяха, че е наследил щастливата звезда, съпътствувала от древни времена кралете на Упсала, и че тя му давала сила и успех във всички начинания. Но се знаеше също, че проклятието и лошият късмет на неговия род са паднали отчасти върху него затова сега бе вожд без родина и често изпадаше в меланхолия и апатия. Когато преживяваше подобни кризи, той се затваряше съвсем сам, дни наред въздишаше и си мърмореше мрачно, не понасяше ничие присъствие, допускаше до себе си само една жена, която да му реши косата, и един стар арфист, който му носеше бира и му свиреше тъжно. Но веднага щом кризата преминеше, бързаше да тръгне отново по море да воюва и тогава докарваше до отчаяние и най-издръжливите воини с безразсъдството си и отвратителния си късмет с времето.
От него се страхуваха така, както от никой друг водач на севера, в него сякаш се криеше нещо едва ли не от силата и величието на боговете; а имаше и такива, които вярваха, че един ден, когато достигне своя апогей, той ще отплава за Миклагард31, ще се провъзгласи за император и триумфално ще тръгне по ръба на кръглата земя със страшната си флота.
Други пък твърдяха, че по очите му виждат как ще умре млад и нещастен.
Най-после всичко в огромната трапезария на крал Харалд бе готово за празника Юл, тълпата гости се събра и насяда по пейките. Не беше позволено на такъв голям пир да присъствуват жени, според краля бе достатъчно трудно да се поддържа мир дори само между мъжете, а при наличието на жени, пред които те да се перчат с пиене, това би било почти невъзможно. След като всички се настаниха, личният камериер на краля гръмко съобщи, че Христос и крал Харалд искат мир в залата и че е забранено използуването на каквито и да е остри предмети с друга цел освен за хранене; че всяка драскотина, намушкване или открита рана, причинена от някакво оръжие, от бирена халба, кост, дървена чиния, лъжица или пък юмручен удар ще е равна на убийство и ще се смята за светотатство и смъртно престъпление; на врата на провинилия се ще завържат камък и ще го удавят. Заповедта гласеше, че всяко оръжие освен ножовете за хранене трябва да се остави във вестибюла и само високопоставените гости от кралската маса могат да задържат мечовете си; явно смятаха, че дори и пияни, те ще могат да се владеят. В залата се събираха преспокойно 600 души, в центъра й бе разположена масата на крал Харалд, на която бяха настанени около тридесет от най-важните гости. Останалите маси бяха наредени от край до край по протежение на дългата й стена. Стюрбьорн седеше отдясно на краля, а епископ Попо — отляво; срещу тях бе крал Свен, от дясната му страна бе Торкел Високия, а от лявата — един стар плешив ярл с червено лице на име Сибе, пристигнал от Малките острови. Другите бяха настанени в зависимост от ранга си, крал Харалд сам бе определил местата. На Орм, въпреки че не минаваше за знатен вожд, бе отредено по-добро място, отколкото очакваше; също и на Токе. Кралят им бе благодарен за подаръка, а освен това харесваше стиховете, които Токе съчиняваше. Затова Орм седеше през три места от епископа, а другарят му през четири. Орм бе изразил желание, ако е възможно, да бъде до приятеля си, да не би да се разбуйствува, като пие. Срещу тях седяха някакви мъже от свитата на крал Свен.