Предупреден от краля да бъде кратък, епископът каза молитвата. Вдигнаха първите три тоста: за прослава на Христос, за щастието на владетеля и за завръщането на слънцето и лятото. Дори и непосветените в християнството пиха за Христос, тъй като това бе първият тост, а те бяха много жадни, някои обаче описаха с ръка чук над халбите си и прошепнаха името на Тор, преди да посегнат към тях. А когато вдигнаха наздравица за краля, синът му се задави и така силно се разкашля, че Стюрбьорн го попита дали бирата не е прекалено силна за.него.
После донесоха традиционното за празника свинско; всички, воини и водачи, се смълчаха при тази гледка, вдишваха дълбоко и въздъхваха, предчувствувайки радостно вкуса му. Много от тях разхлабиха коланите си още отсега. И въпреки че някои пошушваха, че като поостарял, крал Харалд не бил така щедър на злато и сребро както преди, по отношение на яденето и пиенето никой не отправяше към него подобни упреци, най-малко тези, които бяха посрещали Юл в двореца му.
Доставяше му удоволствие всяка година за този празник да колят четиридесет и осем шопара, добре охранени с жълъди. Обичаше да казва, че ако те не стигнат до края на празненството, поне ще послужат като вкусно предястие за всеки гост, а после може да си довършат с говеждо и овче. Кухненската прислуга се нареди по двама в дълга колона и всяка двойка бе натоварена с огромно димящо блюдо; тук-там, някои носеха подноси с кървавица. Придружаваха ги момчета с дълги вили. С тях те бъркаха в горещото задушено, вече поставено край масите, и вадеха големи късове месо, които раздаваха поред, така че никой да не остане ощетен.
Освен това всеки получи по парче кървавица, дълго един лакът, а даваха и повече, ако някой пожелаеше. Имаше още глинени табли с пити хляб и пържена тиква, а в края на всяка маса бе поставена бъчва бира, така че ничий рог или халба не останаха празни.
Когато донесоха яденето, Орм и Токе притихнаха: обърнати към блюдата, следяха как момчето търси месо и въздъхнаха блажено, щом извади и сложи в чиниите им по едно чудесно парче свински бут, припомниха си колко отдавна не са вкусвали такава гозба, чудеха се как са преживели всичките тия години в страна, където бе забранено да се яде свинско. А когато пристигна кървавицата, очите им се просълзиха; твърдяха, че откакто бяха тръгнали с Крок, не са хапнали ни едно прилично ястие.
— Това е най-хубавата от всички миризми — тихо промълви Орм.
— Вътре има мащерка — прегракнало добави Токе. Напъха докрай в устата си кървавицата, отхапа и бавно задъвка; после се завъртя бързо, докопа дрехата на момчето с тавата, което вече отминаваше, и рече:
— Веднага ми дай още толкова, ако не нарушавам с това, кралските разпоредби. През всичките тия години, докато бях в Андалусия, храната ми беше безразлична, тъй като там нямат нищо, което си заслужава да вкусиш; а на последните седем празника Юл все съм си мечтал за кървавица — но нямаше.
— Моят случай е същият — обади се Орм. Момчето се засмя на безпокойствата им и ги увери, че крал Харалд разполагал с достатъчно от нея. Постави с черпака в чиниите им по едно доста дълго парче от най-дебелата кървавица; доволни, те сериозно се заловиха за яденето.
От известно време никой не говореше, нито на кралската маса, нито на някоя друга в салона; само понякога се чуваше молба, за още бира или шепот между хапките — хвалебствия за празничните гозби на крал Харалд.
Отдясно на Орм седеше един младеж. Той режеше месото си със сребърен нож с гравирана дръжка. Имаше бяла кожа и много дълга, хубава, грижливо сресана коса. Беше от свитата на Торкел Високия и очевидно произхождаше от добро семейство — въпреки че още нямаше брада, бе настанен на кралската маса. Благородното му потекло личеше и от изисканите му дрехи и сребърния колан. След като засити първоначалния си глад, той се обърна към Орм и рече:
— Хубаво е на такъв гуляй човек да седи до хора, които много са пътешествували; чух, че ти и другарят ти сте пътували из места, по-далечни от тези, до които мнозинството от нас тук са стигали.
Орм отвърна, че това е вярно, Токе и той са прекарали шест години в Испания.
— По най-различни причини пътешествието ни се оказа по-продължително от предвиденото и доста хора от тези, които тръгнаха с нас, не се завърнала — добави той.