— Сигурно имате много приключения за разказване — рече младежът. — Аз самият, въпреки че не съм скитал като вас, наскоро си дойдох от едно плаване, от което малцина се върнаха живи.
Орм го попита кой е и за какво пътуване говори. Другият отвърна:
— От Борнхолм съм и се казвам Сигурд. Баща ми бе Бю Дебелия, може би сте чували за него, независимо че дълго сте били в чужбина. Бях с него в Йорундфиорд, когато го убиха. Плениха ме заедно с Вагн Акесон и много други и ако не беше дългата ми коса, сега нямаше да седя тук и да ви разказвам — тя ми спаси живота, Вече бяха дали заповед да убият всички пленници.
Повечето гости от тяхната маса се бяха наяли и започваха да развързват езиците си за разговор. Токе също се включи, като отбеляза, че последните думи на младежа звучат доста невероятно и разказът му обещава да е интересен: той обаче винаги е смятал дългата коса по-скоро за неудобство, а не за преимущество, особено за един воин. Торкел Високия си чистеше зъбите с извърнато настрана лице, изискано поставил длан пред устата си, нещо, което напоследък бе излязло на мода сред знатните мъже, пътували надлъж и нашир. Дочул разговора им, той каза, че дългата коса в миналото е причинявала много неприятности на войниците и по-разумните винаги са внимавали да я вържат добре под шлема си. Но Сигурд Бюсон щял с разказа си да покаже как съобразителният човек може да извлече полза от дългата си коса и се надявал, че всички присъствуващи щели да го изслушат.
Крал Свен вече бе в по-добро разположение на духа — появата на Стюрбьорн временно бе помрачила настроението му. Клатеше се на стола си и глозгаше един свински крак, като плюеше кокалите върху сламата на пода. Със задоволство забеляза как крал Харалд, който разговаряше със Стюрбьорн за жени, ядеше и пиеше повече от всички. Той също чу какво се говореше на другия край на масата и се намеси. Твърдеше, че предвидливият войник се грижи и за брадата си; когато се сражават във ветровито време, тя лесно може да влезе в очите ти точно когато се опитваш да парираш някой удар с меч или да избегнеш летящо копие; затова, обясни той, винаги настоява да му сплитат старателно косата, преди да влезе в бой. Но иска да чуе как Сигурд Бюсон е извлякъл полза от дългата си коса — тези, които са се били при Иорундфиорд, обикновено разказват интересни преживелици.
Епископ Попо не бе успял да изяде всичко в чинията си и бе започнал да хълца от погълнатата бира; все пак можеше да говори и също се включи в разговора. Каза, че с удоволствие ще им разкаже за принц Авесалом, чиято дълга коса била причина за неговото падение. Твърдеше, че това е една хубава и поучителна история, написана в свещената книга на Господа. Но крал Свен веднага го прекъсна и каза, че може да я запази за жените и децата, ако изобщо успее да ги убеди да го изслушат. Двамата размениха няколко реплики по този въпрос; но крал Харалд се обади:
— На такъв гуляй, който продължава шест дни, има време за всички да разказват, едва ли съществува по-приятно нещо от това да слушаш интересни истории, когато си се нахранил добре и в чашата ти е останала бира. Помага времето между две яденета да минава по-бързо, без да дава възможност за спорове. Но да кажа нещо в защита на епископа — неговите истории са интересни, самият аз много пъти съм ги слушал с удоволствие, разправят за разни светци и апостоли и за старите крале, управлявали източните земи. Разказвал ми е доста за един от тях, наречен Соломон, когото господ много обичал и който, изглежда, съвсем приличал на мен, макар че безспорно е имал повече жени. Мисля, че епископът трябва да разказва пръв, преди яденето и пиенето да са го приспали; празничният гуляй му се отразява по-различно, не е имал достатъчно време да свикне като нас. После нека други разказват за приключенията си в Йорундфиорд или при венедите със Стюрбьорн, или пък някъде другаде. Освен това сред нас има мъже, които са били чак в Испания; оттам донесоха една свещена камбана. Тя много ми помогна и преди да свърши гуляят, искам да чуя и тяхната история.
Всички се съгласиха с мъдрите думи на краля и постъпиха както той предложи: вечерта, след като донесоха факли, епископът им разказа за крал Давид и сина му Авесалом. Говореше високо, да го чуват навсякъде, и много увлекателно, така че всички освен крал Свен бяха доволни. Когато свърши, крал Харалд каза, че това си заслужава да се запомни по няколко причини, а Стюрбьорн се засмя, надигна чашата си, обърна се към крал Свен и рече:
— Ще постъпиш мъдро, принце, ако се поучиш от тази история и се подстрижеш като свещеник.
Забележката хареса на крал Харалд, той започна да се пляска по бедрата и така гръмко се разсмя, че цялата пейка от неговата страна на масата се тресеше; а когато придворните му и хората на Стюрбьорн видяха, че господарите им се смеят, всички се присъединиха, дори и тези, които не знаеха за какво става дума; накрая цялата зала заехтя. Хората на крал Свен обаче се мръщеха, а той, свъсен, мрачно мърмореше нещо в чашата и дъвчеше брадата под устната си; имаше нещо застрашително във вида му, сякаш всеки момент може да скочи и да се разбеснее. Както седеше, Стюрбьорн се наведе напред, поусмихна се и втренчи в него светлите си очи, които никога не премигваха. В залата настъпи голямо раздвижване, изглеждаше, че всеки момент мирната коледна атмосфера може да бъде нарушена. Епископът протегна ръце и извика нещо, но никой не го чу; мъжете от срещуположните страни на масите кръстосаха погледи и протегнаха ръце към най-близкия предмет, който можеше да послужи като оръжие. Но тогава шутовете на крал Харалд, двама малки ирландци, известни с умението си, подскочиха на масата. Бяха облечели с пъстри туники, а в косите си имаха пера. Започнаха да пърхат с широките си ръкави и да издуват гърди, да тупкат с крака и да източват вратове; после, съвсем като петли закукуригаха един срещу друг; никой от присъствуващите не бе чувал петел да пее по-хубаво от тях. За секунди всички забравиха яда си и се запревиваха от смях, развеселени от изпълнението им. Така завърши първият ден от пиршеството.