Това бе истина. Вагн действително бе дал такава клетва, преди да отплава. Беше чул, че дъщерята на Торкел била най-красивата девойка в Норвегия, освен че била много богата.
— Но сега — продължи Торкел Лейра и се усмихна широко — май аз ще те убия. Вагн присви устни и промълви:
— Има още живи йомсвикинги.
— Няма да живеят дълго — отвърна Торкел. — Аз сам ще се погрижа за това, да не би да стане някоя грешка. Ще гледаш как всички твои хора умират от ръката ми, а след това и ти ще ги последваш.
Отиде от другия край на редицата и започна поред да обезглавява пленниците. Брадвата му бе остра, а и работеше с усърдие — нито веднъж не се наложи да повтори удара. Но мисля, че тези, които наблюдаваха сцената, не можеха да не признаят, че хората на Вагн и на Бю знаят как да посрещнат смъртта. Дори двама, които седяха недалеч от мен, започнаха да разискват как ли се чувствува човек, като му махнат главата, и накрая решиха, че такова нещо трудно може да се предскаже.
Единият рече:
— Тук в ръката си държа брошка. Ако умът ми продължава да работи, след като ме обезглавят, ще я заровя в земята.
Торкел приближи до него; но щом му отсече главата, украшението се изхлузи от дланта му. Сега от палача ме деляха само двама души.
Сигурд Бюсон се усмихна леко на слушателите си, затихнали в напрегнато мълчание. Вдигна чашата и отпи голяма глътка. Крал Харалд се обади:
— Виждам, че главата ти си е още на раменете. И по звука от преглъщането всички могат да се уверят, че на врата ти му няма нищо. Но здравата си бил загазил на онова дърво в Норвегия; и колкото и да е дълга косата ти, никак не е лесно да се досети човек как си успял да се спасиш, та да можеш сега да ни разказваш. Историята е интересна, не ни карай да чакаме дълго, за да чуем края.
Всички потвърдиха думите му с викове, а Сигурд Бюсон продължи:
— Докато седях там, не мисля, че се страхувах повече от останалите; но чувствувах, че ще е жалко да умра, без да съм направил нещо, с което да ме запомнят след смъртта ми. Затова, когато Торкел дойде при мен, му казах: „Притеснявам се за косата си, не искам да се изцапа с кръв“ — и я вдигнах над главата си. Някакъв мъж, който вървеше след него — после чух, че му бил зет, притича напред, хвана я с ръка, нави я на пръстите си и му каза: „Хайде, удряй!“ Торкел замахна, но в същия момент аз дръпнах рязко глава назад и брадвата попадна между мен и зет му, отсичайки и двете му длани. Едната остана да виси в косата ми.
Всичики в залата избухнаха в гръмогласен смях, Сигурд също се засмя, после продължи:
— Здравата се смеете сега, но това нищо не е в сравнение с буйното веселие, което настъпи сред норвежците, когато съзряха зетя на Торкел да се гърчи на земята, а той смръщен да се надвесва над него; някои дори се търколиха от смях. Ерик дойде при мен и попита:
— Кой си ти? Отговорих:
— Казвам се Сигурд, баща ми беше Бю; има още живи йомсвикинги. Графът отвърна:
— В теб наистина тече кръвта на Бю. Ще приемеш ли, ако ти подаря живота?
— Да.
После ме развързаха. Но Торкел недоволно се развика:
— Така ли! Тогава аз да побързам и да обезглавя Вагн.
Вдигна брадвата и се втурна към него, а той си седеше кротко на края на поваленото дърво. Но един от хората му, Скарде от Кивик, достоен мъж, който седеше четири места по-напред, реши, че не е редно Вагн да загуби главата си, преди да му дойде редът, и се хвърли напред; препъна с въжето тичащия Торкел, така че той се просна с цялата си дължина върху него в краката на Вагн. Вагн се наведе, вдигна брадвата и я заби в главата му.
— Изпълних половината от клетвата си — рече той. — И има още живи йомсвикинги.
Норвежците се разсмяха по-силно, ярл Ерик попита:
— Искаш ли да живееш, Вагн?
— Ако подариш живота на всички — отговори той.
— Така да бъде! — рече ярлът.
Освободиха ни. Дванадесет от хората на поваленото дърво се спасиха живи.
Всички бурно аплодираха Сигурд Бюсон за разказа му и за съобразителността, с която се бе възползувал от дългата си коса. На масите обсъждаха чутото, възхищаваха се от късмета му и от този на Вагн. А Орм каза:
— Всички тук са наясно с повечето събития, но Токе и аз прекарахме дълго време в чужбина и сме по-неосведомени. Къде е сега Вагн и какво се случи с него, след като се спаси? От разказа ти изглежда, че е човек с невероятен късмет.
— Така е — потвърди Сигурд — и щастието никога не го изоставя на средата. Ярл Ерик прояви голяма благосклонност към нас. След известно време Вагн откри дъщерята на Торкел Лейра. Оказа се, че е дори по-красива, отколкото бе очаквал; и не му създаде трудности, когато реши да изпълни втората част от клетвата си. Сега са щастливо семейство. Смята да се върне в Борнхолм с нея веднага щом намери време. Но последните новини са, че е още в Норвегия. Оплаквал се, че дълго няма да може да предприеме пътуването за дома. Сега, след женитбата си, е господар на толкова много красиви къщи с огромни имоти около тях, че няма да е лесно бързо да им вземе парите; а Вагн не обича без нужда да продава имуществото си на безценица.