Токе се обади:
— Едно нещо ме притеснява в цялата тая история. Ковчежето на баща ти, на Бю, което отнесъл, като скочил зад борда. Извадихте ли го, преди да напуснете Норвегия? Да не би някой да го е докопал преди вас? Ако още си стои на морското дъно, знам какво ще направя, щом попадна по тия места. Ще преровя морето за това ковчеже; среброто на Бю трябва да е представлявало огромно богатство.
— Дълго го търсихме — отвърна Сигурд; — не само норвежците, но и оцелелите от екипажа на Бю. Мнозина влачиха абордажни куки във водата, но нищо не уловиха. А едного от Вик, който се гмурна с въже, повече не видяхме. Накрая решихме, че Бю бе викинг, който би пазил съкровището си дори в морето, и че не би простил на човека, който се опита да му го вземе; бе силен мъж и обичаше разкоша. Мъдрите знаят, че обитателите на небесното царство стават по-силни, отколкото са били приживе; може и с Бю да е така, въпреки че не отиде там, а дълбоко на морското дъно заедно със съкровищата си.
— Жалко е да загубите толкова много сребро — рече Токе. — Но както казваш, дори и най-смелите не биха пожелали да попаднат на морското дъно в хватката на Широкоплещестия Бю.
Така приключи и тази вечер.
На следващата вечер Харалд пожела да чуе приключенията на Стюрбьорн при венедите и курите. Стюрбьорн отвърна, че не бил добър разказвач, но един исландец от групата му поде разказа. Казваше се Бьорн Асбрандсон, бе известен воин и наистина талантлив поет, както всички странствуващи исландци. И макар че бе леко пиян, успя да импровизира стихове в чест на крал Харалд в стихосложението тъоглаг. Това бе най-новата и най-сложна метрична форма, измислена от исландските поети, и действително стиховете му бяха дотам витиевати, че съдържанието им бе почти непонятно. Но всички си придаваха разбиращ вид, защото онези воини, които нямат отношение към поезията, се смятаха за недостойни. Крал Харалд похвали творбата и подари на автора й златен пръстен. Токе, захлупил глава върху масата, въздишаше безутешно; това било истинска поезия, шепнеше той, знаел, че никога няма да успее да създаде стихове, достойни да бъдат възнаградени със златен пръстен.
После исландецът, наричан от някои Бьорн — Героят на мъжете от Брейдифиорд32, вече две лета последовател на Стюрбьорн, продължи разказа си за различните му походи и за интересни случки от тях. Говореше добре, с часове никой не се умори да го слуша; и всички знаеха, че им казва истината, защото сред тях бе и самият Стюрбьорн. Посочи много примера за смелостта му и за невероятния му късмет. Разказа за богатата плячка, която са спечелили. Завърши с рецитацията на древна поема за прадедите на Стюрбьорн, която започваше от боговете и свършваше с чичо му Ерик, сегашният владетел на Упсала. Към нея бе добавил от себе си една последна строфа:
Посрещнаха я с взрив от аплодисменти, мнозина скочиха върху пейките и вдигнаха наздравица за Стюрбьорн. А той поръча да му донесат една скъпа чаша и я подари на поета с думите:
— Това не е короната ти на поет, исландецо; нея ще поставя на главата ти, когато се възкача на престола в Упсала. За всички мои последователи там ще има голямо богатство; чичо ми Ерик е много заможен, натрупал е съкровище, което ние бихме оползотворили по-добре от него; сега само събира прах и потъмнява в сандъците му. Щом напролет напъпят цветовете, ще отплавам на север да ги отворя. Всеки, който иска да ме последва, ще е добре дошъл.
Това предизвикателство разпали кръвта на много от привържениците на крал Свен и на крал Харалд; мигом те се развикаха, че ще го придружат — съкровищата на крал Ерик бяха известни из целия север, а освен това Упсала не бе плячкосвана от времето на Ивар Широката прегръдка. Ярл Сибе от Малките острови се беше напил и с усилия контролираше както главата, така и чашата си. Но също се включи в гръмките овации, ревеше, че ще доведе пет кораба за експедицията на Стюрбьорн на север; започвал да се схваща и да се удрямва, предпочитал да умре сред воини, а не като крава върху сламата. Крал Харалд се обади, че за съжаление е прекалено стар да излезе на бойното поле и че трябва да държи войските си у дома, за да поддържат мира в кралството; но не би спрял сина си, ако пожелаел да се присъедини заедно с хората и корабите си към похода на Стюрбьорн.