Крал Свен се изплю замислено, отпи глътка от чашата си, опипа брадата си и каза, че за него ще е трудно да отдели хора или кораби, защото не може да пренебрегне задълженията към собствения си народ и да го остави беззащитен срещу набезите на сакси и оботрити.
— Мисля, че е по-разумно, ако ще изпращаме помощ, да я даде баща ми; вече е стар и хората му нямат друга работа, освен да чакат кога ще дойде време за ядене да слушат брътвежите на разни свещеници.
При тази забележка крал Харалд яростно избухна, а мъжете в залата се разбунтуваха. Той каза, че очевидно Свен с удоволствие би го оставил беззащитен в Йелинге.
— Но ще стане така, както аз заповядам! — изкрещя с пламнало от яд лице. — Аз съм кралят на Дания, само аз! Затова, Свен, ти ще дадеш кораби и хора на Стюрбьорн!
Крал Свен замълча, като чу тези думи; беше го страх от гнева на баща му; а освен това много от хората му явно искаха да последват йомсвикинга в Упсала; Стюрбьорн заговори:
— Радвам се да видя колко много искате да ми помогнете и двамата: мисля, че ще е най-добре ти, Харалд, да определиш колко кораба ще изпрати Свен; а ти, Свен, добри ми приятелю, ще предложиш каква да бъде помощта на баща ти.
Това силно развесели пируващите, напрежението в залата спадна; най-накрая решиха, че както Харалд, така и Свен ще му изпратят по дванадесет добре екипирани кораба, а отделно той ще види как може да убеди сконийците да го подкрепят. В замяна Харалд и Свен щяха да вземат дял от съкровищата на крал Ерик. С това завърши вечерта.
На следващия ден на масите се появиха зелева чорба и овче месо, тъй като свинското бе свършило. За всички промяната бе добре дошла. Вечерта един мъж от Халанд им разказа за някаква голяма сватба, на която присъствувал във Финведен сред дивото население на Смаланд.
По време на празненството възникнал спор за някаква сделка с коне; набързо се появили ножове, при което булката и шаферките й се разсмели от удоволствие и започнали да ръкопляскат, като окуражавали спорещите да разрешат въпроса на място. Но булката, която произхождала от известно в този край семейство, като видяла как някакъв родственик на младоженеца избол окото на чичо й, грабнала от стената запален факел, заудряла с него съпруга си по главата и му подпалила косата. Една от шаферките запазила самообладание и напъхала насила главата му под фустата си, извила краищата й и я стегнала здраво, като по този начин му спасила живота, а в това време той ревял неистово. Когато показал отново главата си, тя била черна от изгарянията и цялата в рани. Междувременно сламата на пода прихванала огъня и в нея изгорели единадесет мъже, които, пияни или ранени, се били излегнали там. Всички местни хора единодушно смятали, че това била една от най-хубавите сватби във Финведен от години насам и че дълго щели да я помнят. После булката и младоженецът заживели заедно блажени и щастливи, въпреки че на него вече не му израснала коса.
Когато разказът свърши, крал Харалд каза, че е приятно да чуят такива весели случки от живота на смаландците; особено като се има предвид, че те са мрачни и коварни хора; епископ Попо, продължи той, трябва да благодари на бога всеки път, когато се моли, за това, че го изпратили в Дания, където хората знаят как да се държат, а не попаднал при крадливото население на Финведен или Веренд.
— Но утре — завърши той — ще слушаме за Андалусия и за невероятните приключения на Орм, син на Тосте, и Токе, син на Сивата чайка, по време на пътешествията им; мисля, че това ще бъде занимателно за всички.
Така завърши и гази вечер.
На сутринта Орм и Токе спориха кой от двамата да разкаже историята на тяхното пътуване.
— Ти си водачът — рече Токе, — значи ти ще бъдеш и историкът.
— Но ти си тръгнал на тоя поход преди моето идване — възрази Орм. — Освен това се изразяваш по-добре от мен. Така или иначе, май е време да се наговориш до насита. През последните няколко вечери сякаш забелязах, че ти беше трудно понякога да следиш търпеливо всички тия разкази, които трябваше да изслушаме.
— Не се притеснявам, че ще говоря — отвърна Токе. — Мисля, че се изразявам не по-зле от всеки друг. Безпокои ме това, че не мога да разказвам, без да си пийвам добре, защото гърлото ми лесно пресъхва; а няма как да опиша приключенията ни само с няколко изречения. Изминалите четири вечери успявах да се овладея; винаги напусках мирен и трезв залата. Но не ми беше лесно, независимо че имах малко възможности да говоря. Жалко ще е, ако изпадна в някое от моите меланхолични настроения и ми излезе име, че съм невъзпитан и не заслужавам честта да се храня на кралската маса.