После я разгледа Торкел Високия, похвали я както останалите и се протегна през масата, за да я върне на притежателя й. В този момент Сигтриг направи опит да я грабне, но Орм бе по-бърз и я хвана първи.
— Кой си ти, дето се опитваш да присвоиш веригата? — попита го той. — Не чух да си от ярловете, а казах, че не желая да я пипа никой друг.
— Ще се бия с теб за това украшение — отвърна Сигтриг.
— Вярвам ти — рече Орм, защото виждам, че си просто един алчен и невъзпитан грубиян. Съветвам те да си прибереш ръцете и да не се бъркаш в работата на хора, които знаят как да се държат.
— Страх те е да се биеш с мен, така ли — разкрещя се Сигтриг, — но няма да ми се измъкнеш, или в противен случаи ще ми дадеш веригата; и без това отдавна си ми длъжник, ще си платиш с нея.
— Бирата ти се е качила в главата, говориш глупости — рече Орм. — Не съм те виждал никога преди този гуляй, така че не е възможно да съм ти задължен. Ще направиш най-добре да си седиш кротко и да си държиш езика зад зъбите, преди да съм поискал от крал Харалд разрешение да ти смачкам носа така, както си седнал. Аз съм мирен човек, не желая да си цапам ръцете с мутра като твоята; но дори и на най-търпеливия ще му се прище да те научи на добри обноски.
Сигтриг беше известен боец — страхуваха се от силата и жестокостта му — и далеч не бе свикнал да му говорят по този начин. Той скочи с рев от мястото си като бик, изливайки дъжд от ругатни; но над всички се извиси раздразненият глас на крал Харалд; той ги призова към тишина и попита каква е причината за тази кавга.
— Хубавата ти бира, кралю — рече Орм, — и алчността на този човек за злато са го накарали да си загуби ума; крещи, че ще ми отнеме веригата, че съм му длъжник; а аз дори не съм го виждал досега.
Крал Харалд отбеляза троснато, че хората на Свен винаги причиняват неприятности, после строго заразпитва Снгтриг какво го е подтикнало да бъде така неразумен и да загуби контрол над себе си, след като ясно е чул, че гостите в залата трябва да уважават мира на Христа и на крал Харалд.
— Ваше величество — отвърна Сигтриг, — нека да обясня как точно стоят нещата и ще се уверите, че имам право да претендирам. Преди седем години бях несправедливо ощетен и сега, на празненството, разбрах, че двамата виновници за това са тук, сред поканените. Онова лято се връщахме у дома от южните земи с четири кораба, Борк от Хвен, Силверпале, Фаревиде Свенсон и аз, когато срещнахме три кораба, отправили се на юг. Заприказвахме с екипажа им. Сега от думите на този Токе разбирам чии са били. По това време на моя кораб гребеше един испански роб с тъмна коса и жълтеникав тен. Докато говорехме с непознатите, този мъж скочи зад борда, като повлече със себе си и зет ми Оскел — добър човек беше; не ги видяхме повече. Тук всички чухме, че тия хора са изтеглили роба на кораба си, същия, който те наричат Соломон, и че той наистина добре им е служил. Двамата, Орм и Токе, са хората, които са го извадили от морето, това го чухме от собствената им уста. Сега Орм е водач на останалите живи от екипажа на Крок, съвсем справедливо е да ми плати загубите, които съм претърпял. Затова, Орм, имам претенции върху тази верига като отплата за загубения роб и за зет ми. Дай ми я мирно и доброволно; иначе ще трябва да се срещнеш в единоборство с мен пред тези стени, върху утъпкана земя, с щит и меч, още сега, в този момент. И все едно дали ще я дадеш, или не, ще те убия, защото каза, че искаш да ми смачкаш носа, а няма човек, който да си е позволил да се държи нахално с мен и да не е платил с живота си за това още до залез-слънце на същия ден.
— Само две неща ме въздържаха да не избухна, докато слушах думите ти — отговори Орм. — Първото е, че тази верига е моя и ще си остане моя независимо кой какво е правил преди седем години. А второто е, че Синия език и аз ще се занимаем с въпроса кой от нас двамата ще остане жив да види утрешния изгрев. Но нека чуем и мнението на крал Харалд.
Всички присъствуващи с удоволствие предвкусваха вероятността за въоръжен двубой; дуел между воини от класата на Орм и Сигтриг несъмнено си струваше да се гледа. Крал Свен и Стюрбьорн бяха на мнение, че това би създало приятно разнообразие в безкрайното коледно пируване; но крал Харалд се замисли дълбоко, като гладеше брадата си, а лицето му придоби объркан и колеблив израз. Накрая се произнесе:
— Трудно е да отсъдя при такъв заплетен случай. Не съм сигурен, че Сигтриг има право да иска обезщетение от Орм заради загуби, които той не му е причинил пряко. От друга страна, не можем да очакваме, че някой би пожертвувал един добър роб, а камо ли зет си, без да иска отплата. Така или иначе, след като вече си размениха обиди, те сигурно ще се бият веднага щом се махнат от погледа ми. А и украшението на Орм сигурно и досега е било причина за много битки и ще предизвиква още доста за в бъдеще. При това положение не виждам защо да не им позволя да си разчистят сметките тук, във въоръжен двубой, за да можем всички да ги наблюдаваме. Хайде, Халбьорн, нека да утъпчат и да оградят площадка за бой тук, пред залата, където земята е най-равна, а също да осветят мястото с факли и огньове. Съобщи ми, щом всичко е готово.