Тосте му беше дал вече оръжията на мъж — меч, брадва с широко острие и добър шлем, — а той си направи щит; не можеше само да си намери метална ризница, защото в дома му нямаше мъж с неговите размери, а по това време в страната не бяха останали много добри оръжейници — повечето от тях бяха отишли в Англия или при графа на Руан, където им плащаха повече. Тосте каза, че засега ще трябва да се задоволи с кожена туника, докато стигнат до Ирландия — там във всяко пристанище може да се купи евтино снаряжението на загиналите воини.
Един ден, когато обсъждаха този въпрос на масата, Аса внезапно обгърна с ръце лицето си и заплака. Всички млъкнаха и впериха поглед в нея, защото рядко бяха виждали сълзи по страните й; а Орм я попита дали няма зъбобол. Тя се избърса и се обърна към Тосте. Каза, че целият този разговор за доспехи на умрели воини й приличал на лоша поличба и че със сигурност знаела как нещастие ще сполети Орм веднага щом тръгне с тях по море; три пъти насън го виждала да лежи окървавен на корабната банка, а всички вече забелязали, че сънищата й винаги. се сбъдват. Ето защо моли мъжа си да се вслуша в пламенната й молба и да не излага без нужда на опасност сина им, а да го остави вкъщи само още едно лято. Била убедена, че в близко бъдеще животът му е застрашен и ако успее да преживее този момент, по-нататък рисковете щели да намалеят.
Орм я попита дали в съня си е видяла коя част от тялото му е ранена. Тя отвърна, че всеки път се събуждала вкочанена от ужас, по косата му имало кръв, а лицето му било бледо. При всяко явяване тази гледка я измъчвала все повече и повече, но досега не желаела да им разкаже за това.
Тосте помълча известно време, като размисляше върху казаното; после рече, че не разбирал много от сънища и самият той никога не им обръщал особено внимание.
— Защото, както са казали древните хора — продължи той, — каквото съдбата ни е отредила, това ще бъде. Но щом ти, Аса, си сънувала три пъти един и същи сън, може то да е предзнаменование и предупреждение за нас; действително загубихме доста синове. Така че няма да се противопоставям и ще оставя Орм вкъщи това лято, ако такава е и неговата воля. А за себе си започвам да мисля, че не бих се отказал от още едно пътуване на запад; накрая може би твоето предложение ще се окаже най-доброто разрешение.
Од се съгласи с Тосте, защото няколко пъти вече бе забелязвал, че сънищата на Аса предсказват бъдещето точно Орм не бе особено щастлив от това решение, но бе свикнал за по-важните неща да изпълнява желанията й, така че въпросът приключи дотук.
Когато настъпи пролет, Тосте и Од наеха мъже от вътрешността на страната, за да попълнят екипажа, и отплаваха както обикновено, а Орм остана вкъщи. Той се държеше малко нацупено с майка си и понякога, за да я изплаши, се правеше на болен, но щом тя почнеше да се суети около него и да го тъпче с лекарства, той се вживяваше дотолкова в ролята си, че тази игра не му доставяше вече никакво удоволствие. Аса не можеше да забрави съня си и независимо от безпокойствата, които й създаваше, бе доволна, че е вкъщи при нея.
И все пак това лято той отплава на първото си морско пътешествие.
Втора глава: ЗА ПОХОДА НА КРОК И ЗА ТОВА КАК ОРМ ТРЪГНА НА ПЪРВОТО СИ ПЪТЕШЕСТВИЕ ПО МОРЕ
В четиридесетата година от царуването на крал Харалд Синия зъб и шест лета преди похода на йомсвикингите в Норвегия три кораба с нови платна и смел екипаж отплаваха на юг от Листерланд, за да плячкосват в земята на венедите. Предвождаше ги главатар на име Крок. Той бе мургав, висок, с дълги крайници и много силен; беше известен в родния си край с това, че притежава талант да крои смели планове и обича да се присмива на тези, които не успяват в начинанията си, като обяснява какво би направил на тяхно място. Всъщност никога не бе постигнал нещо забележително, тъй като предпочиташе да говори за нещата, които възнамерява да извърши в близко бъдеше; но накрая така запали младите мъже в родния си край с приказки за плячката, която всеки смел воин можел да разграби при добре проведен поход срещу венедите, че те се организираха, снабдиха се с кораби и го назначиха за свой главатар. Той ги увери, че в страната на венедите имало много съкровища, особено сребро, янтар и роби.
Крок и неговите хора стигнаха крайбрежието на техните земи и откриха устието на някаква река; загребаха нагоре срещу силното течение, докато наближиха една дървена крепост с колове, които образуваха бараж през реката. В сивата мрачина на зората те слязоха на брега, промъкнаха се през външните защитни укрепления и нападнаха венедите. Но крепостта бе силна, защитниците й сръчно ги засипваха със стрели, а хората на Крок бяха уморени от тежкото гребане. Води се люта битка и накрая венедите бяха принудени да отстъпят. Крок загуби много добри воини, а когато направиха преглед на плячката, се разбра, че тя се състои от няколко железни чайника и овчи кожуси. Спуснаха се обратно по реката и опитаха късмета си в друго село по на запад, но и то бе добре защитено. След трудна битка, в която претърпяха още загуби, спечелиха няколко пушени бута, една съдрана метална ризница и огърлица от малки, ощърбени сребърни монети.