— Кралю — обади се Орм и гласът му неочаквано прозвуча унило, — нямам желание да участвувам в подобно състезание.
Всички се вторачиха изумени в него, а Сигтриг и доста от привържениците на крал Свен избухнаха в смях. Крал Харалд тъжно поклати глава и рече:
— Ако се боиш да се биеш, нямаш друг избор, освен да му дадеш веригата си и да се надяваш, че това ще потуши гнева му. Сякаш преди гласът ти звучеше по-смело, отколкото сега.
— Не ме безпокои двубоят — каза Орм, — а студът. Винаги съм имал крехко здраве, а най-трудно понасям ниските температури. За мен няма нищо по-опасно от това да изляза от сгорещеното помещение на студения нощен въздух, особено когато съм пил много; а сега, след като дълги години живях в южен климат, съвсем съм отвикнал от северните зими. Не виждам защо, само заради удоволствието на този Сигтриг, да си навлека кашлица за през цялата зима; такива настинки не ми минават лесно. Спомням си как майка ми все казваше, че ако не се грижа за себе си, те ще ме вкарат в гроба. Затова, кралю, най-смирено моля двубоят да се състои тук, в залата пред масата ти, където има достатъчно място и откъдето ще ти бъде по-удобно да наблюдаваш това зрелище.
Мнозина от гостите се засмяха на безпокойствата на Орм; но не и Сигтриг; той разярено крещеше, че скоро ще премахне всичките му страхове относно здравето. Но Орм не му обръщаше внимание, седеше си кротко, обърнат към краля, и чакаше решението му. Най-после крал Харалд рече:
— Жал ми е, че младежта в наши дни стана по-неиздръжлива и кекава — не е това, което беше едно време. Синовете на Рагнар Рунтавите гащи никога не се притесняваха от такива дреболии като здравето си или времето навън; нито пък аз в младежките години. И наистина днес не познавам друг млад мъж освен Стюрбьорн, който притежава качествата от моите младини. Е, признавам, сега на преклонна възраст ще ми е по-удобно да гледам двубоя, без да се местя от стола си. Добре, че епископът е вече в леглото си — иначе никога не би позволил това. Все пак смятам, че не сме нарушили мира, повода за това празненство — след като аз съм дал съгласието си; и не мисля, че Христос би се възпротивил на едно състезание по боеви качества, ако то е проведено достойно и по правилата. Нека Орм и Сигтриг се бият тук пред моята маса на разчистен терен, с щит и меч, шлем и ризница. Никой да не се притичва на помощ, без да си сложи доспехите. Спорът ще се разреши, когато единият падне убит; но ако някой от тях не е в състояние да стои прав или хвърли меча си, или пък потърси убежище под масата, противникът му трябва да спре да нанася удари — първият ще е загубил битката, а с това и веригата. Аз, Стюрбьорн и Халбьорн ще следим за спазването на правилата.
Разтичаха се да донесат за Орм и Сигтриг доспехи. В залата стана много шумно; обсъждаха и оспорваха качествата на двамата противници. Хората на крал Харалд смятаха Орм за по-добрия, а приближените на крал Свен шумно възхваляваха Сигтриг; твърдяха, че сам убил деветима, без да получи достатъчно сериозна рана, че да има нужда от превръзка. Най-гръмогласен от тях бе Дире. Попита дали Орм не се страхува, че хладината на гроба ще му докара кашлица. После се обърна към брат си и го помоли да задържи веригата като свой дял от обезщетението, а нему позволи да вземе меча.
През всичкото време, от момента, в който бяха прекъснали разказа му, Токе мълчеше навъсено, мърмореше нещо и пиеше; но като чу думите на Дире, сякаш умът му прищракна. Заби ножа си в масата пред него, тъй че дръжката му затрептя в дървото; стрелна се напред и преди Дире да успее да се дръпне, го сграбчи за ушите и отстрани за брадата и силом наведе главата му към меча си.
— Ето, не е по-лош от меча на Орм; но ако го искаш, ще трябва да си го спечелиш, а не да се молиш на друг — каза той.
Дире беше силен мъж, хвана китките на Токе и опита да се освободи, но само успя да засили натиска върху ушите и страните си, запъшка и засумтя, но не можа да се отърве.