— Държа те тук на приятелски разговор — продължи Токе, — защото не искам да нарушавам мира на краля в тази зала. Но няма да те пусна, докато не дадеш дума, че ще се биеш с мен. Алената шия не обича да държи хубостта си скрита от хорските очи, докато сестра й танцува гола.
— Пусни ме — изръмжа Дире с притиснати към масата устни, — да не губя повече време и да ти запуша устата.
— Ще сметна това за обещание — рече Токе, като същевременно разхлаби хватката и издуха от пръстите си кичурите косми, които бе изскубнал от брадата му.
Лицето на Дире бе побеляло от ярост, само ушите му горяха аленочервени; отначало дори изглеждаше, че е загубил способността си да говори. После бавно се надигна и каза:
— Ще си разчистим сметките веднага. Предложението ти е добро — така с брат ми ще имаме по един испански меч. Да отидем навън да се изпикаем, без да си забравяме оръжието.
— Добре казано — отвърна Токе. — С теб можем да си спестим кралските формалности. Ще ти остана задължен до края на живота ти, че прие предложението ми, а колко ще трае това, ще узнаем скоро.
После всеки от своята страна мина покрай кралската маса и двамата рамо до рамо прекосиха пътеката между дългите трапези, наредени една срещу друга в залата. Излязоха през една от вратите на стената в дъното. Крал Свен ги забеляза и се усмихна. Доволен бе, когато хората му се държаха арогантно, това допринасяше за славата му и за страха, който името му всяваше.
Междувременно Орм и Сигтриг бяха започнали да се въоръжават. Теренът за бой бе изметен добре, за да не се подхлъзне някой на сламата или да се спъне в кокалите, хвърлени на пода за кучетата на крал Харалд. Мъжете от двата края на залата се скупчиха напред, за да виждат по-добре, сместиха се по пейките и по дългите маси, разположиха се зад масата на краля и покрай отсрещната стена. Крал Харалд ’бе в чудесно настроение, с нетърпение чакаше началото на двубоя; а когато, обръщайки глава, забеляза, че две от робините му надничат възбудено през една от вратите, заповяда да пуснат всичките му жени и дъщери да наблюдават зрелището. Не било честно, каза той, да им отнемат удоволствието да присъствуват на подобно представление. За някои от тях направи място на собствената си пейка, до себе си и на коленете си; други настани на празното място на епископа; а двете му най-красиви дъщери някак си успяха да седнат до Стюрбьорн и съвсем не се оплакваха, че теснотйята ги кара да се притискат много плътно в него; кокетно се разкискаха, когато той им предложи бира, и я изпиха със смело изражение. За тези, които не се поместиха на кралската пейка, донесоха друга, която поставиха отзад, така че кралят и гостите му да не пречат на зрителите.
Камериерът Халбьорн нареди фанфарът да изсвири и помоли за тишина. Заповяда всички да стоят мирно по време на боя н да не хвърлят нищо на арената. Двамата противници бяха вече готови и излязоха един срещу друг. В залата премина вълна от възбуден шепот и спорни реплики, когато зрителите забелязаха, че Орм е хванал меча с лявата ръка — когато противниците държаха оръжието с различни ръце, и за двамата възникваха допълнителни трудности; това означаваше, че ударите ще попадат от страната на меча, а щитът прикриваше тази ръка много по-трудно.
Явно бе, че нито един от двамата не бе противник, с когото някои доброволно би избрал да се срещне; и никой от тях сякаш не се безпокоеше как ще завърши двубоят. Орм бе с половин глава по-висок и имаше по-дълги ръце, но Сигтриг бе много снажен и изглеждаше по-як. Държаха щитовете си доста високо, та да предпазват добре врата си, всеки бе вперил поглед в противниковия меч, за да предугажда ударите. Веднага щом се приближиха достатъчно, Орм замахна към краката на Сигтриг, но той чевръсто подскочи и отговори с ожесточен удар, който с трясък се стовари върху шлема на Орм. След това начало и двамата станаха предпазливи, парираха умело ударите с щитовете си; крал Харалд сподели с жените си, че е приятно да гледаш такива опитни майстори на меча, а не младоци, които се хвърлят неразумно в боя и се разкриват; това означава, че зрелището ще продължи дълго.
— Не е лесно да се предскаже кой ще излезе победител — добави той. — Но май не съм виждал отдавна такъв майстор на меча като червенокосия, нищо, че се бои от студа; и не бих се изненадал, ако тази вечер Свен остане с един роднина по-малко.
Крал Свен, който като графовете седеше върху масата, за да вижда по-добре, презрително се усмихна и отвърна грубо, че човек, който познава Сигтриг, не може да се плаши от изхода на двубоя.
— Въпреки че хората ми нямат нищо против да се бият за удоволствие — добави той, — аз рядко губя някой от тях, освен когато застанат един срещу друг.