В този момент в залата се върна Токе. Куцаше лошо, чуваше се как си мърмори някакъв стих; когато се преметна през пейката, за да се настани на мястото си, на крака му зейна огромна черна рана, цялото пространство между бедрото и коляното бе обляно в кръв.
— Как беше с Дире? — запита Сигурд Бюсон.
— Отне ми доста време — отвърна Токе, — но най-после спря да пикае.
Очите на всички сега бяха насочени към арената. Изглежда, Сигтриг се стремеше да приключи бързо. Диво се нахвърляше върху Орм, опитваше се да пробие защитата му, като насочи усилията си към краката, лицето и пръстите на лявата ръка. Орм се отбраняваше умело, но сякаш не успяваше да направи много повече. Очевидно щитът на Сигтриг му създаваше проблеми. Беше по-голям от неговия и от масивно дърво, подсилено с кожа; само централната издутина бе желязна и Орм трябваше да внимава мечът му да не потъне в периферията, защото тогава противникът му лесно можеше да го отскубне или избие от ръката му с въртеливо движение. Щитът на Орм бе целият от желязо с остър шип в средата.
Сигтриг насмешливо попита противника си дали вече се е сгрял. По бузата на Орм се стичаше кръв от първия удар по шлема, беше получил и рана в крака, а ръката му бе разрязана; на Сигтриг му нямаше нищо. Орм не отговори; стъпка по стъпка се отдръпваше назад покрай една от дългите маси. Свил се зад щита си, Сигтриг бързо настъпваше, крачеше напред, като от време на време отскачаше на една или друга страна; сипеше все по-ожесточени удари върху Орм и повечето зрители вече смятаха, че краят ще настъпи скоро.
Внезапно Орм скочи в атака, пое удара му върху меча си и с всичка сила блъсна щита си в неговия; шипът му проби кожената обвивка, заби се в дървото под нея и остана там. Орм се напрегна и успя да ги смъкне надолу, като употреби цялата си сила; дръжките им се счупиха от натиска. Двамата отстъпиха, освободиха мечовете си. подскочиха и същевременно замахнаха един срещу друг. Ударът на Сигтриг закачи Орм отстрани, проби ризницата му и го рани дълбоко; но мечът на Орм се заби в шията на противника; неистов рев изпълни залата, брадатата глава изхвърча от раменете, заподскача по края на масата и шумно цопна в бъчвата с бира до нея.
Орм залитна и се подпря на масата. Избърса на коляното меча си и го прибра в ножницата. Взря се в обезглавеното тяло, после в краката си и рече:
— Сега знаеш на кого е веригата.
Десета глава: КАК ОРМ ЗАГУБИ ОГЪРЛИЦАТА СИ
Из целия дворец, дори в кухните и в женските спални коментираха подробно двубоя за златното украшение в залата. Хората, присъствували лично, внимателно бяха запечатали в паметта си подробностите, всичко казано и извършено, за да могат да разказват тази интересна история и в бъдеще. Най-много похвали получи Орм заради начина, по който извади от действие щита на противника си. А на следващата вечер исландецът на Стюрбьорн рецитира стихове в стихосложението Ijodahattr за това колко опасно става, когато пиенето ти завърти главата. Всички бяха единодушни, че такова зрелище не може да се наблюдава всеки Юл, дори и в двора на крал Харалд.
Но Орм и Токе прекараха следващите няколко дни в леглото заради раните си и не бяха в състояние да се радват на нищо, въпреки че брат Вилибалд ги лекуваше с най-благите си балсами. Раната на Токе загнои, той започна да бълнува и да буйствува; трябваше четирима мъже да го държат, докато брат Вилибалд го превързва. Орм също се чувствуваше омаломощен от болка, имаше две счупени ребра и бе загубил доста кръв; липсваше и обичайният му добър апетит. Това той прие като лош признак, който не вещае нищо добро за възстановяването му. Обзеха го мрачни мисли.
Крал Харалд бе заповядал да приготвят за тях една от най-хубавите му спални, с огнище в стената и дюшеци, натъпкани със сено вместо със слама. В деня след двубоя много от хората на краля и на Стюрбьорн ги навестиха, за да обсъдят събитията от предната вечер и да се надсмеят над поражението на крал Свен. С тях в стаята стана много шумно и задушно, наложи се брат Вилибалд да им се скара и да ги изгони. Орм и Токе не знаеха кое е по-потискащо — да са сред хора, или да останат съвсем сами. Скоро след това другарите им ги напуснаха, бързаха да се върнат вкъщи след приключването на празненствата; заминаха всички с изключение на Едноокия Рап, който бе извън закона в Листер и предпочиташе да остане в Йелинге. След няколко дни, когато ледът в морето се разчупи при една буря, крал Свен навъсено каза няколко думи за сбогом и отплава. Стюрбьорн също си тръгна — не искаше да губи време, бързаше да набира мъже за пролетната си експедиция. Хората на Орм получиха разрешение да преминат част от пътя с тях, като заплатят за превоза с гребане. Стюрбьорн с удоволствие би приел Орм и Токе да му правят компания. Посети ги лично в спалнята им и каза, че са допринесли много за приятното прекарване на празника Юл, и че е жалко, ако сега трябва да пазят цяла седмица леглото заради няколко драскотини.