— Елате при мен в Борнхолм, щом жеравите разперят криле — рече той — За хора като вас ще намеря място на носа на собствения си кораб.
Тръгна си, без да изчака отговор — умът му бе зает с важни дела. Това бе целият им разговор със Стюрбьорн.
Известно време лежаха в мълчание. После Токе изрецитира:
Чакам с нетърпение деня, когато
тук, от палубата, аз ще съзерцавам
жеравите, щъркелите, патиците
как на север път отново си проправят.
Но Орм, след като помисли малко, му отвърна тъжно:
За жерави недей ми говори —
тогава аз ще бъда вече мъртъв
и ще усещам допира студен
на любопитни мишки и на къртици.
След като повечето гости си заминаха и в кухните не бе така напрегнато, брат Вилибалд поръча два пъти на ден да се приготвя супа от месо за ранените викинги, за да се подсилят. Няколко от жените на крал Харалд доброволно предложиха да я носят от кухнята до спалнята им; бяха любопитни да ги видят по-отблизо. Това можеше да стане безпрепятствено, защото сега, след като празненствата бяха отминали, кралят се бе оттеглил в покоите си; брат Вилибалд, брат Матиас и най-вече епископът прекарваха по цял ден в молитви над него, даваха му разхлабителни, за да прочистят кръвта и червата му.
Първа надзърна в стаята младата мавританка, с която викингите бяха разговаряли още в началото, когато влязоха при крал Харалд с камбаната. Щом я позна, Токе извика от радост и веднага й направи знак да приближи. Тя се вмъкна боязливо вътре с канче и лъжица в ръце, настани се на ръба на леглото му и започна да го храни. След нея влезе друга девойка, седна до Орм и също почна да го храни. Беше млада и висока, добре сложена, с бяла кожа, сиви очи и красиви устни; косата й беше тъмна, прибрана с кехлибарена диадема. Орм не я бе виждал досега, но не му приличаше на момиче от прислугата.
Преглъщаше супата трудно, защото раната му пречеше да седне. След като изяде няколко лъжици, в трахеята му влезе късче месо и той се разкашля. Устните на момичето се разтеглиха в усмивка, при което Орм го изгледа сърдито. Щом спря да кашля, рече намусено:
— Не съм тук, за да ми се присмиват. Ти коя си?
— Името ми е Юлва — отвърна тя — и до тоя момент не знаех, че си човек, способен да разсмее някого. Как може ти, който уби най-добрия воин на брат ми Свен, да хленчиш от лъжица гореща супа?
— Не е от нея — каза Орм. — Но рана като моята понякога боли. Мислех, че една жена ще се досети за това. Щом си сестра на крал Свен, тогава може супата, която ми донесе, да е развалена; сега като си мисля, тя наистина имаше неприятен вкус. Дошла си да отмъстиш за онова, дето сторих на брат ти, така ли?
Девойката скочи и захвърли канчето и лъжицата в огнището; супата изпръска всичко в стаята. Очите й заискриха и се впериха гневно в Орм; после изведнъж се успокои, засмя се и отново седна на ръба на леглото.
— Значи не криеш, че се страхуваш — рече тя. — Това поне трябва да ти се признае. Макар че трудно е да се каже кой от двамата ни е по-разумен. Видях те, като се биеше със Сигтриг, славен двубой беше; но бъди сигурен, че не смятам някого за свой враг само защото е обидил брат ми Свен. Крайно време беше да му се даде урок на тоя Сигтриг. Устата му вонеше отвратително и двамата с брат ми се уговаряха той да ме вземе за жена. Тогава едва ли щеше да се радва на млого брачни нощи. Не съм създадена да доставям удоволствие на всеки случаен берсерк, който е решил, че му харесвам. Поне съм ти благодарна, задето ме предпази от изстъпление.
— Ти си нахално и безочливо момиче — отвърна Орм — и на всичко отгоре си дивачка, но кралските дъщери са все такива. Е, не отричам, изглеждаш прекалено добра партия за мъж като Сигтриг. Аз самият бях тежко ранен в този двубой и не зная как ще свърши всичко това за мен.
Юлва прехапа връхчето на езика си, кимна и се замисли.
— Може би има и други освен теб, Сигтриг и Свен, които са загубили от двубоя — рече тя. — Чух за тая твоя огърлица, дето Сигтриг толкова искаше да притежава. Казват, че си я получил от някакъв крал на юг и че е най-красивото украшение на света. Искам да я видя, не бой се, няма да ти я открадна, макар че сега можеше да бъде моя, ако ти беше загинал в двубоя.
— Нещастие е да притежаваш нещо, на което всеки иска да сложи ръка — каза Орм.