— Ако мислиш така — рече Юлва, — защо не я остави на Сигтриг? Щеше да се освободиш от грижите, които ти създава.
— В едно съм сигурен, независимо че те познавам съвсем отскоро — каза Орм. — Който и да те вземе за жена, трудно ще излезе наглава с теб.
— Смятам, че ти едва ли някога ще бъдеш в състоя ние да докажеш правотата на тази забележка — отвърна Юлва. — Както изглеждаш сега, не бих легнала с теб дори да ми предложиш и пет такива огърлици. Защо не накараш някой да ти измие косата и брадата? Изглеждаш по-зле от смаландец. Хайде, кажи ми направо, ще ми покажеш ли веригата, или не?
— Така ли се говори на болен човек? — отвърна Орм. — Да го оприличаваш на смаландец. Трябва да знаеш, че съм от благородно потекло както по бащина, така и по майчина линия. Доведеният брат на бабата на майка ми е бил Свен Мишия нос от Гьоинге, а той, както навярно знаеш, произхожда по майчина линия направо от Ивар Широката прегръдка. Търпя наглостта ти само защото съм болен, иначе отдавна да съм те изхвърлил от стаята. Признавам, бих искал да ме измият, макар че не се чувствувам достатъчно добре, за да ме пипат; и ако ти искаш да ми направиш тази услуга, ще мога да се уверя дали се справяш по-добре с другите неща, отколкото със супата. Но сигурно кралските дъщери изобщо не са в състояние да извършват такива полезни дейности.
— Предлагаш ми да ти прислужвам като робиня — възмути се Юлва. — Никой досега не е дръзвал да го стори. Имаш късмет, че във вените ти тече кръвта на Широката прегръдка. Наистина ще ми бъде забавно да видя как ще изглеждаш измит, затова ще дойда утре рано сутринта; тогава ще видиш, че мога да се справя с подобни задължения не по-зле от всеки друг.
— Освен това трябва да ме срешеш — добави Орм. — И ако направиш всичко както искам, може да ти покажа огърлицата.
Междувременно събитията в другия край на стаята, където лежеше Токе, се развиваха по-бурно. Супата и присъствието на жена бяха ободрили значително духа му. Успял бе да се надигне и да седне и се опитваше да разговаря с девойката на родния й език. Правеше го доста неумело; но пък бе по-ловък в ръцете и вече се стремеше да я привлече към себе си. Тя се защитаваше от настъплението, като го удряше с лъжицата по кокалчетата на ръката. Но не полагаше кой знае какви усилия да се отдръпне и, общо взето, не изглеждаше недоволна, когато Токе, доколкото можеше, хвалеше красотата й и проклинаше сакатия си крак, който го приковаваше към леглото.
Започнаха да вдигат доста шум и Орм и Юлва се обърнаха да ги гледат. Юлва се усмихна на лудориите им, но Орм сърдито подвикна на Токе да се държи прилично и да остави девойката на мира.
— Какво ли ще каже крал Харалд — добави той, — ако разбере, че си галил една от жените му по бедрата?
— Може би — рече Юлва — и той като теб ще отбележи, че е нещастие да притежаваш нещо, на което всеки иска да сложи ръка. Но от моята уста няма да чуе нищо. И без това има много жени за мъж на неговата възраст; а тя, горката девойка, среща малко радости тук сред нас, плаче често и едва можем да я успокоим, почти не схваща какво й говорим. Затова не се притеснявай, че се забавлява с мъж, чиито комплименти разбира и който при това изглежда смел човек.
Но Орм настояваше приятелят му да контролира страстите си, докато се радва на гостоприемството на крал Харалд.
Междувременно Токе се бе поуспокоил и сега само държеше девойката за едната плитка. Увери Орм, че няма причини да се безпокои.
— Защото никой не може да ме обвини в нищо — рече той, — докато кракът ми е в такова състояние; освен това ти с ушите си чу какво каза малкият свещеник: крал Харалд изрично бил заповядал да правят всичко възможно да се чувствуваме добре затова, че подложихме крал Свен на подобно унижение. А аз, както всички знаят, съм мъж, който има нужда от жени, за да се чувствува добре, и тази тук според мен е възхитителен образец на своя пол. Не мога да се сетя за нещо, което би ускорило възстановяването ми така, както нейното присъствие; и наистина вече започвам да чувствувам подобрение. Казах й да идва колкото може по-често заради здравето ми и мисля, че не се страхува от мен, въпреки че флиртувах доста смело с нея.
Орм изсумтя недоверчиво. Накрая двете жени се уговориха да дойдат на следващата сутрин да им измият косите и брадите. После влезе припряно брат Вилибалд, за да превърже раните им, и като видя разляната супа, се развика гневно и изпъди жените от стаята. Дори Юлва не смееше да му противоречи — всички се страхуваха от човека, който имаше такава власт над живота и здравето им. Орм и Токе останаха сами и мълчаливо лежаха в леглата си — имаха да мислят за много неща. Накрая Токе се обади: