— Колко неприятно ще е да нарушим мира в двореца на крал Харалд — рече Токе, — но мисля, че никой не би обвинил един инвалид, ако го стори при самозащита. Жалко ще е да изцапаме пода на тая хубава стая с кръвта на един дебелак — вените ти изглеждат препълнени. Но не, убеден съм, че ако те забуча чистичко с копието за стената, все пак бликналата струя ще бъде в границите на поносимото. Няма да е много лесно за човек, прикован в леглото като мен, но ще се опитам да го изпълня майсторски; а това ще стане в момента, в който си отвориш устата, за да ни досаждаш с брътвежите си. Както казахме, не искаме да чуем нищо повече по този въпрос.
Брат Матиас пребледня от ужас и протегна умолително ръце напред. Сякаш понечи да каже нещо, но крайниците му се разтрепераха, хукна назад и тръшна вратата зад себе си. Повече не ги обезпокои. Но брат Вилибалд, който не се страхуваше от нищо, дойде както обикновено в часа за превръзки и строго ги смъмри, че така са го наплашили.
— Може да си дребничък — рече Токе, — но изглеждаш човек с характер. Макар че си груб и избухлив, признавам, че си ми най-симпатичен от себеподобните ти; сигурно защото не се опитваш да ни пробутваш вашето християнство.
Брат Вилибалд отвърна, че е прекарал в тази земя на мрака повече време от останалите свещеници и е успял да се отърси от подобни неосъществими идеи й амбиции.
— Когато за първи път дойдох тук — продължи той, — бях не по-малко фанатизиран от кой да е член на Светия орден на бенедиктинците; ревностно се стремях да покръстя всяка езическа душа. Сега помъдрях — зная кое е във възможностите ми и кое е просто химера. Редно е да покръстваме децата на тази страна и онези жени, които не са потънали в грехове, ако въобще съществуват такива. Но мъжете тук са истински апостоли на Сатаната и колкото и усърдно да ги покръстваме, те трябва да горят в огъня на ада в името на свещената справедливост. Няма изкупление, което да успее да заличи цялата гнусотия в душите им. Сигурен съм в това, познавам ги добре. Затова не си губя времето; не се опитвам да печеля такива като вас за правата вяра.
В гласа му прозвуча нотка на безумие; яростно фиксираше с поглед ту единия, ту другия, размахваше ръце и крещеше: вълци-кръвопийци, убийци и престъпници, блудна сган, гадаренски свине33, издънки на Сатаната, любимци ла Велзевул, потомци на усойници и базилиски34, ще ви пречисти ли светото кръщение, за да застанете сред божествените ангели бели като сняг? Не, казвам ви, това е невъзможно. Достатъчно дълго съм живял в този дворец, прекалено много съм видял с очите си; зная какви сте. Няма отец или епископ, който някога да успее да ме убеди, че такива като вас могат да бъдат спасени. Как да ви пуснем вас, скандинавците, през прага на рая? Ще се домогвате с похотливите си пръсти до светите деви, ще надавате бойните си викове срещу серафимите и архангелите, ще ревете за бира пред трона на самия Господ-бог! Не, не, знам какво говоря, покръстени, или не, за вас е само адът. Хвала на всевишния, единствения, вечния. Амин!
Той затършува сърдито из лекарствата и превръзките и се втурна към другия край на стаята, за да намаже раната на Токе.
— Защо полагаш такива усилия да ни излекуваш — попита Орм, — след като толкова ни мразиш?
— Защото съм християнин и съм се научил да отвръщам на злото с добро — отговори той, — а това е повече от всичко, което вие ще научите през целия си живот — нали още имам на челото си белег от удара, който крал Харалд ми нанесе със светото разпятие? И все пак всеки божи ден продължавам да използувам всичките си умения и знания заради осквернената му плът. Освен това в крайна сметка може да е за добро, че помагаме на такива войнолюбиви и жестоки мъже като вас да живеят тук. Много вероятно е да изпратите доста от себеподобните си в ада, преди вие самите да отидете там, както вече стана на тазгодишното коледно празненство. Нека вълците се разкъсват взаимно, за да могат господ и агнецът да живеят в мир.
Когато най-после той си тръгна, Токе каза, че сигурно дребничкото човече си е загубило ума, когато кралят го ударил по главата с кръста — повечето от крясъците му били съвсем безсмислени. Орм се съгласи с това. Но и двамата бяха на мнение, че е много вещ в медицината и полага доста старания и грижи за тях.