Токе започваше да се възстановява, вече можеше да куцука из стаята и дори навън, а в това време Орм лежеше сам в леглото, беше му трудно да запълва времето, освен когато Юлва идваше да си говорят. Когато тя седеше до него, мисълта за предстоящата смърт го тормозеше по-малко, беше винаги весела, бъбреше жизнерадостно и той изпитваше удоволствие да я слуша. Щом му каза, че изглежда по-добре и че скоро ще може да става и да се движи, посърна отново. Отвърна, че колкото до това, той си знае най-добре какво ще се случи. Но не след дълго откри, че може да сяда в леглото, без да изпитва особена болка; а при следващото ресане Юлва намери в косата му голяма млада въшка, пълна с кръв. Това го накара да се замисли сериозно, каза, че не знае какъв извод да си направи.
— Не трябва да се безпокоиш за огърлицата — предупреди го тя. — Даде ми я, когато смяташе, че ще умреш; и сега, като разбра, че си сгрешил, споменът за това те притеснява. С удоволствие ще ти я върна, въпреки че по красота надминава всичко, което сме виждали тук. Не искам да разправят, че съм ти взела златото с измама, когато си бил болен и ранен; вече неведнъж чувах да шепнат нещо подобно.
— Права си, хубаво е такова украшение да не излиза от семейството — рече Орм. — Бих предпочел да имам и теб, и огърлицата. И няма да я приема обратно при никое друго условие. Но преди да отида при баща ти и да разбера какво мисли по този въпрос, трябва да зная дали ти самата имаш нещо против. Когато разговаряхме за първи път, ми каза, че ако те бяха заставили да се омъжиш за Сигтриг, още първата брачна нощ си щяла да го намушкаш с нож; а искам да съм сигурен, че към мен изпитваш по-различни чувства.
Юлва се засмя весело и му препоръча да не се чувствува прекалено сигурен в това.
— Имам по-капризен характер, отколкото си мислиш — рече тя, — и трудно можеш да ми угодиш. А и кралските дъщери създават повече грижи от другите жени, когато се оженят и напуснат бащиния си дом. Чувал ли си какво се случило преди много години с краля на шведите Агне? Взел за жена една кралска дъщеря от земите на изток от морето, която не искала да спи в леглото му. Първата вечер след сватбата легнали в палатка под едно дърво. Щом заспал дълбоко, тя прекарала въже през пръстеновидното колие на врата му, което било много здраво, и го обесила на дървото, макар че той бил велик владетел, а тя притежавала само една робиня. Затова обмисли внимателно всичко, преди да поискаш ръката ми.
Юлва се наведе над него и погали челото му, щипна го по ушите и се вгледа усмихната в очите му. За пръв път от доста време насам Орм се почувствува наистина добре.
После изведнъж тя стана сериозна и замислена, заяви, че е излишно да говорят за това, преди да си е казал думата баща й; че няма да бъде лесно да го убедят и да получат съгласието му, освен ако Орм не е изключително богат на земи, добитък и злато.
— Непрекъснато се оплаква, че има толкова неомъжени дъщери — рече тя, — но никога не би признал някой за достатъчно богат и благороден, та да ни заслужава. Не е толкова приятно да си кралска дъщеря, колкото хората си мислят. Много смели младежи тайно ни намигат или докосват края на полите ни, но малцина се осмеляват да ни поискат от баща ми, а дори и те се връщат обезкуражени от разговора си с него. Колко жалко, че така твърдо е решил да ни намери достойни съпрузи, макар че беден мъж наистина не би ми подхождал. Но ти, Орм, без съмнение трябва да си един от най-богатите принцове в Сконе, щом ми подаряваш такава скъпа огърлица и щом във вените ти тече кръвта на Широката прегръдка.
Орм отговори, че се надява да убеди краля и да спечели съгласието му — знае, че той го цени много както заради камбаната, която му подари, така и за победата му над Сигтриг.
— Но нямам представа — продължи той — дали в Сконе ме чака богатство. Напуснах дома си преди седем години и не зная какво е положението на семейството ми. Може би не всички, които оставих, сега са живи; тогава наследството ми се е увеличило. Освен огърлицата, дето ти подарих, донесох доста злато от юг, така че дори да притежавам само това, никой не би могъл да ме нарече беден. И мога да спечеля още по същия начин.
Юлва кимна без ентусиазъм и каза, че това не звучи обещаващо — баща й е много претенциозен. Токе, който се бе върнал междувременно, се съгласи с нея и потвърди, че при това положение трябва внимателно да обмислят какво да правят.