— Случайно — добави той — мога да ви кажа най-добрия начин да се спечели богата жена с благородна кръв, когато, баща й е против, а самата тя е съгласна. Бащата на майка ми се казвал Носе-Тьоне. Въртял търговия със смаландците и притежавал малка къщичка, дванадесет крави и бил много мъдър. Един ден пътувал по работа във Веренд и видял там едно момиче на име Гюда. Била дъщеря на много богат господар. Зарекъл се да я спечели отчасти от честолюбие, но и защото желаел красивото й тяло, гъстата й червена коса. Но бащата, който се казвал Глум, бил горд човек и твърдял, че Тьоне не е достоен да му бъде зет, въпреки че момичето било на друго мнение. Затова Гюда и Тьоне не си губили времето да ругаят упорството на стареца, а бързо съставили план и си устроили среща в гората, докато тя беряла лешници с прислужничките си. Резултатът бил, че тя забременяла и се наложило Тьоне на два пъти да се бие с брат й; и двамата носили белезите от дуелите до последния си ден. След време тя родила близнаци и старецът решил, че вече няма смисъл да рита срещу ръжена. Така се оженили и живяли заедно в съгласие и блаженство, родили им се още седем деца и всички в тоя край се възхищавали на мъдростта и късмета на дядо ми. А след като старият Глум умрял и му оставил голямо богатство, той станал изключително уважаван и известен човек. Ако дядо ми не бе измислил такъв хитър начин да се ожени за девойката, която си е избрал, нямаше сега да седя тук и да ви давам съвети; майка ми била една от близначките, заченати в лешниковата горичка.
— Ако можем да се оженим само при условие, че родя близнаци — рече Юлва, — тогава на думи съветите ти са лесни, но са трудни за изпълнение. Голяма е разликата дали баща ти е селянин от Веренд, или е кралят на Дания. Съмнявам се, че подобен опит ще ни помогне така, както е помогнал на баба ти и дядо ти.
Орм смяташе, че планът на Токе има и преимущества и недостатъци; а освен това не е голямо успокоение за болен човек без всякакви плътски желания; но няма да взима решения, докато не се възстанови дотолкова, че да може да отиде при крал Харалд и да разбере мнението му по този въпрос.
Това отне доста време; но накрая състоянието му се подобри и раната зарасна; той започна да възвръща силите си. Зимата вече беше почти отминала. Крал Харалд също се бе възстановил от коледните празници и бе в блестящо настроение, с оживление надзираваше подготовката на бойните си кораби; тъкмеше се да отплава за Сканьор и да събира данъка за херингата а също да закара на Стюрбьорн корабите, които му беше обещал на гуляя. Орм го потърси и му обясни намеренията си. Крал Харалд изслуша благосклонно молбата му и не прояви никаква неприязън, но директно го попита колко е богат, че да се смята достоен за такава партия. Орм подробно му описа произхода си и изброи имотите на баща си, като не забрави да спомене и онова, което бе донесъл от пътуванията,
— Освен това — завърши той — майка ми очакваше да наследи обширни земи в Гьоинге, но не зная дали вече са преминали в нейни ръце. И не мога да кажа колко от роднините ми са живи и как стоят нещата там сега. Много работи са се случили в Сконе през последните седем години, докато бях далеч от дома.
— Дал си на дъщеря ми невероятно щедър подарък — рече крал Харалд, — а ми направи и няколко добри услуги — не съм ги забравил. Но да се ожениш за една от дъщерите на краля на Дания, е най-високата цел, която човек може да си постави. Мъжете, които досега са искали ръката на някоя от тях, са предлагали далеч повече от цялото ти имущество. А имаш и брат, който стои между теб и бащиното ти богатство. Ако е жив и има синове, тогава как ще издържаш дъщеря ми? Макар и незабелязано, годините ми вече напредват. Докато съм жив, искам да омъжа дъщерите си добре. Не вярвам след смъртта ми Свен да се загрижи за тях.
Орм трябваше да признае, че ако получи ръката на девойка като Юлва, няма кой знае какво да предложи в замяна.
— Но много вероятно е, като се върна вкъщи — каза той, — да се окаже, че цялото имущество е мое. Възрастта на баща ми започваше да се чувствува още по-времето, когато отплавах, а брат ми Од прекарваше цяло лято в Ирландия и рядко се задържаше у дома. Чух, че през последните няколко години, откакто крал Бриън е на власт, там са настъпили тежки времена за викингите.
Кралят кимна и потвърди, че крал Бриън е убил много датчани, а също и голяма част от моряците, дръзнали да навлязат в крайбрежните му води. От друга страна, донякъде това било добре дошло, защото доста от тях създавали неприятности и в собствената си страна.
— Но на тоя Бриън, краля на Мунстер — добави той, — успехът му е замаял главата. Сега иска данъци не само от моя добър приятел Олоф, краля на Корк, но и от роднината ми Сигтриг Копринената брада от Дъблин. Такава самонадеяност не подхожда на един ирландски крал; ще трябва скоро да изпратя флотата си, за да му подреже крилете. Може би ще го доведа тук и ще го привържа за вратата на салона, та да забавлява хората ми, докато пируват, пък така ще го науча малко и на християнско смирение; това ще послужи още като предупреждение към другите крале — винаги съм смятал, че всички монарси трябва да се прекланят пред краля на Дания.