Погребаха мъртвите на брега и седнаха да се съвещават. Крок срещна известни затруднения да обясни защо походът не е дал такива резултати, каквито предсказваше. Все пак успя да успокои духовете с добре подбрани думи, като припомни, че никой не е застрахован срещу лош късмет или капризите на обстоятелствата и че истинските викинги не позволяват на дребните неприятности да ги обезкуражат. Венедите, обясни той, ставали опасни противници и той щял да им предложи добър план, който ще възнагради всички. Идеята била да направят опит да разграбят Борнхолм. На всички било известно, че населението на този остров притежава големи богатства и тъй като повечето от воините им наскоро тръгнали на поход за Англия, очаквало се той да бъде слабо защитен. При внезапно нападение на брега щели да срещнат много слаба съпротива и със сигурност да сложат ръка на много злато, брокат и изящно изработени оръжия.
Те харесаха словата му и духовете отново се ободриха; вдигнаха котва и се отправиха към Борнхолм. Стигнаха там в ранна сутрин. Гребяха покрай източния бряг на острова в спокойно море и надигаща се мараня и търсеха подходящо място за пристан. Движенията им бяха бързи и отмерени, защото настроението им бе добро; но пазеха тишина — искаха да слязат на сушата незабелязани. Изведнъж пред себе си чуха тракане на ключове и плисък на гребла, равномерно порещи водата. Изпод мъглата се появи един-едннствен дракон, който, заобикаляйки близкия нос, се насочи към тях. Приближи, без гребците да намалят темпото си. Всички го гледаха втренчено — беше голям и представляваше красива гледка, с червена драконова глава на носа и двадесет и четири чифта гребла; доволни бяха, че няма придружител. Крок нареди на мъжете, които не гребат, да вземат оръжието и да се приготвят за нападение; очевидно щеше да има богата плячка. Но самотният кораб плаваше точно срещу тях, сякаш кормчията не бе забелязал присъствието им. На носа стоеше набит мъж с широка брада, която се виждаше под изпъкналия му шлем. Той сви ръце на фуния, допря ги до устата си и щом те приближиха, грубо изкрещя:
— Махнете се от пътя ни, иначе ще трябва да се биете!
Крок се засмя, а заедно с него и всички останали. В отговор извика:
— Виждали ли сте някога три кораба да дават път на един?
— Да, и повече от три! — нетърпеливо викна дебелият. — Обикновено мъжете отстъпват пред Стюрбьорн. Но решавайте бързо! Отстранете се или се бийте!
Крок не отговори, но мълчаливо зави настрана. Гребците спряха и самотният кораб отплава покрай тях; никой не извади меч от ножницата. Видяха как от площадката до кормчията се надигна висок млад мъж със синьо наметало и светъл мъх по брадата. Той стоеше и ги наблюдаваше със сънливи очи, а в ръката си държеше копие. Прозина се широко, пусна копието и отново се изтегна. Хората на Крок осъзнаха, че това е Бьорн Олофсон, когото обикновено наричаха Стюрбьорн, прогоненият в изгнание племенник на Ерик, кралят на Упсала, който рядко се криеше от буря н никога от битки и с когото малко мъже имаха желание да се срещнат по море. Неговият кораб продължи пътя си, размахвайки равномерно дълги гребла, и изчезна на юг в маранята. За Крок и останалите бе трудно да възвърнат предишния си бодър дух.
Те се запътиха към източните рифове, които бяха ненаселени. Там слязоха на брега, приготвиха си ядене и дълго се съвещаваха. Мнозина от тях смятаха, че е най-добре да си тръгнат за вкъщи, след като лошият късмет ги следва до Борнхолм. Островът със сигурност гъмжи от йомсвикинги, щом Стюрбьорн плава наоколо; в такъв случай за други нападатели не би останала никаква плячка. Някои казаха, че няма полза да се тръгва по море с главатар, който отстъпва пред един-единствен кораб.
В началото Крок не бе така красноречив, както обикновено; но поръча да донесат на брега бира за всички и чак след като пиха, държа окуражителна реч. От една страна, бил готов да признае, че срещата със Стюрбьорн може да се сметне за провал; но ако погледнели по иначе на нещата, имали голям късмет да попаднат на него точно тогава, защото, ако били слезли на брега и се били сблъскали с тях или с други йомсвикинги, скъпо щели да платят за това. Всички те, и най-вече хората на Стюрбьорн, били полу-берсерки5, понякога дори меч не ги повалял; можели да секат наляво и надясно с две ръце както най-добрите воини на Листер. На пръв поглед за някой празноглавец можело да изглежда странно, че Корк не заповядал да атакуват кораба на Стюрбьорн; но той смятал нежеланието си за съвсем основателно; късмет имали, че взел толкова бързо решение. Такъв бездомен пират и изгнаник надали би натрупал достатъчно голямо богатство на едно място, та да си струва кървавите битки. И той им припомни, че не са излезли в морето да печелят празна слава, а да търсят богата плячка. Като се има предвид всичко това, сметнал за по-редно да се съобрази с общото благо, вместо да защити репутацията си на воин, и ако поразмислели, сигурно щели да се съгласят, че е постъпил като истински вожд,
5
Берсерките били хора, които изпадали в берсеркски пристъп по време на бой, т. е. могли да минават през огън, били неуязвими за оръжие и придобивали нечовешка сила; Това състояние било близко до лудост. — Б. пр.