— Аз също мисля, господарю — рече Орм, — че ти си най-могъщият владетел. Дори сред андалусците и черните хора има воини, които знаят името ти и говорят за великите ти дела.
— Добре се изрази — каза кралят, — въпреки че преди малко се показа нескромен, като поиска ръката на една от най-хубавите ми дъщери, без дори да си сигурен какво е материалното ти положение. Но няма да те упреквам прекалено строго, още си млад и безразсъден. Сега нито ще приема, нито ще откажа на молбата ти. Това е решението ми. Ела пак през есента, щом се върна от поход, когато ще си по-осведомен за богатството и бъдещето си. Ако тогава задоволиш претенциите ми, девойката е твоя, давам ти я от приятелски чувства. Ако ли не, в охраната ми винаги ще има място за теб. Дотогава трябва да се заредиш с търпение.
Когато Орм разказа на Юлва за срещата си с баща й, тя побесня. Очите й се напълниха със сълзи, разкрещя се, че ще му оскубе брадата заради неговата стиснатост и упорство, а после ще последва без колебание съветите на Токе. Но когато се поуспокои, реши, че е по-разумно да се откаже от този план.
— Не се боя от гнева му — добави тя — дори когато реве като бик и ме замеря с халбата си; прекалено съм пъргава, досега никога не е успявал да ме улучи, а изблиците му преминават бързо. Но ако някой веднъж му се противопостави, това се загнездва в мозъка му, помни обидата и никога не пропуска да си отмъсти. Затова мисля, че е най-добре да не му противоречим по този въпрос; иначе ще се обърне срещу нас и само напук ще ме даде на първия срещнат, който му хване окото и е достатъчно богат, за да ми покаже кой е по-силният от нас. Но помни, Орм, друг освен теб не искам за съпруг, ще чакам до есента, въпреки че времето ще тече бавно и скучно. Ако и тогава откаже, няма да се колебая и ще те последвам където и да ме заведеш.
— Като те слушам — промълви Орм, — започвам да се чувствувам отново мъж.
Дванадесета глава: КАК ОРМ СЕ ЗАВЪРНА ВКЪЩИ СЛЕД ДЪЛГОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ
Крал Харалд екипира за похода си двадесет кораба. Дванадесет от тях бяха за Стюрбьорн, а с останалите смяташе да поддържа авторитета си в Сканьор; винаги се налагаше да има повечко войници подръка, докато събира данъка за херингата. Подбираше екипажа много внимателно; нямаше датчанин, който да не изгаря от желание да служи на някой от корабите, предназначени за Стюрбьорн. Всички знаеха, че могат да спечелят богата плячка.
Много мъже пристигнаха в Йелинге, за да постъпят във флотата. След като крал Харалд направи избора си измежду останалите, Орм и Токе се опитаха да наемат гребци, които да ги закарат до дома с кораба на Алмансур; но искаха много висока цена, а на тях не им се харчеше вече от спечеленото, особено сега, когато бяха тъй близо до родните си места. В крайна сметка, за да си спестят разходите, се споразумяха така с един мъж от Фюн, на име Аке: той да купи кораба, а в замяна да наеме екипаж и да заведе всекиго до дома му: Орм във Възвишението и Токе в Листер. Поемаше и задълженията за прехраната по пътя. Пазариха се много, а в един момент дори изглеждаше, че Токе и мъжът от Фюн ще се сбият — Токе настояваше освен превоза да получи и известна сума, твърдеше, че макар и неголям, корабът е съвсем нов, много устойчив и издръжлив. Аке не бе съгласен с неговата преценка. Протестираше, че е чуждестранен, по-лошо изработен и няма никаква практическа стойност, че и без това той губи от сделката. Накрая помолиха Халбьорн, камериера, да им бъде арбитър и до бой не се стигна, но Орм и Токе не спечелиха почти нищо от пазарлъка.
И двамата нямаха желание да се включат в похода на Стюрбьорн; мисълта им бе заета с други неща, а Орм се възстановяваше много бавно, дори мислеше, че ще остане инвалид за цял живот. Беше му мъчно, че трябва скоро да се раздели с Юлва. Сега тя бе постоянно придружавана от две възрастни жени. Те следяха двамата с Орм да не прекаляват със срещите си; и макар че си изпълняваха съвестно задълженията, често се оплакваха, че крал Харалд е възложил прекалено тежка задача за старите им кокали.
Когато най-после флотата бе готова да отплава, кралят помоли епископа да благослови всички кораби, но отказа да го вземе със себе си, защото всеизвестно бе, че свещениците носят лошо време в морето. Епископът искаше да иде в Сконе, за да посети своите събратя духовници и църквите там, да отчете броя на извършените покръствания. Но крал Харалд възрази, че трябва да чака някой друг кораб да се запъти натам, кълнеше се, че никога не би взел със себе си на път дори обикновен свещеник.