— Много съм стар, за да предизвиквам съдбата — добави той. — Всички моряци знаят, че пиратите, водните троли и разните обитатели на морето мразят най-много мъжете с бръснати глави и още щом напуснат сушата, им поставят клопки, за да ги удавят. Веднъж племенникът ми Харалд Златния се връщал от Бретан. Зад греблата седели много роби, които наскоро били пленени. Изведнъж се натъкнали на буря, виелица и силно вълнение, въпреки че било още ранна есен. Малко преди корабът да потъне, той се замислил; тогава открил сред гребците двамина с бръснати глави. Хвърлил ги зад борда и от този момент нататък се радвали на чудесно време. Но е могъл да направи такова нещо, защото е езичник; аз не бих си позволил да удавя един епископ, за да оправя времето. Така че епископ Попо ще трябва да остане тук.
На сутринта, определена за отплаване на флотата, същата, в която Орм и Токе смятаха да заминат, крал Харалд се появи на кея, готов да се качи на кораба си. Носеше бяло наметало и сребърен шлем; обкръжен бе от огромна свита, а отпред се вееха знамената му. Щом стигна до кораба на Орм, той се спря, направи знак да го почакат и се качи да поговори с него насаме.
— Оказвам ти публично такава чест — рече той, — за да покажа приятелските си чувства. Не искам никой да помисли, че сме във вражда, защото още не съм ти обещал ръката на дъщеря си. Сега тя е затворена в помещенията на жените и причинява там доста неприятности. Напористо момиче е; ако беше на свобода, сигурно би дотърчала на кораба ти веднага щом ми види гърба, за да те увещава да я вземеш, а това щеше да се отрази зле и на двама ви. За известно време с теб ще трябва да се разделим. За съжаление в момента не разполагам с достатъчно ценен подарък, с който да ти се отблагодаря за камбаната, но съм сигурен, че няма да е така, когато се върнеш наесен.
Беше чудесна пролетна утрин, небето синееше, духаше лек бриз и крал Харалд бе във весело настроение. Внимателно разгледа кораба, отбеляза чуждестранната му направа; той бе наясно с морските съдове, разбираше от палуби и гребни ключове не по-малко от всеки корабостроител. Откри и някои особености, които си струваше да коментира. През това време, залитайки под тежестта на огромен сандък, на борда се качи Токе. Присъствието на краля сякаш го стресна, но той внимателно свали сандъка на палубата и се приближи, за да го поздрави.
— Какъв обемист товар си нарамил — рече кралят. — Какво има вътре?
— Някои дреболии за старата ми майка, ако е още жива — отвърна Токе. — Хубаво е човек да занесе подарък при положение, че е пътувал дълго като мен.
Крал Харалд кимна в знак на съгласие и каза, че му е приятно да види млади хора, които все още уважават и обичат родителите си, като добави, че в собственото му семейство не се забелязва подобно нещо.
— А сега — рече той и се настани върху сандъка на Токе, — преди да се сбогуваме, мога да изпия чаша бира. Ожаднях.
Сандъкът изскърца под тежестта му и Токе с разтревожен вид пристъпи към него; но дървото издържа. Орм източи една халба от бъчвата и я предложи на краля, който я пресуши и им пожела добър път. Избърса пяната от брадата си и помоли да му налеят още, като отбеляза, че бирата е най-вкусна в морето. Орм му напълни халбата. Той я изпи бавно; после им кимна за сбогом, слезе на брега и се запъти към своя огромен кораб. Знамената му вече се вееха на мачтата — представляваха два черни гарвана с разперени криле, извезани върху алена коприна.
Орм изгледа Токе с любопитство и попита:
— Защо си толкова блед?
— И аз като всички си имам грижи — отвърна той. — Ти самият също не цъфтиш от щастие.
— Знам какво оставям след себе си — рече Орм, — но и най-проницателният човек не би могъл да предскаже какво ме очаква и дали лошите ми предчувствия ще се окажат верни.
Най-после всички кораби отплаваха и поеха всеки по своя курс. Крал Харалд и флотата му се отправиха на изток през архипелага, а корабът на Орм потегли на север покрай брега към най-високата точка на Сяланд. Кралските кораби имаха попътен вятър и бързо започнаха да изчезват в далечината. Токе се взираше след тях, докато платната им се превърнаха в малки точици. После рече:
Тромаво приседна датският монарх на капака крехък и примрях от страх, че под тежестта на седналия мъж може да се счупи нещо изведнъж.