Отиде при сандъка, отвори го и извади съдържанието му — оказа се, че това е мавърската девойка. Имаше блед и нещастен вид, в сандъка бе тясно и задушно, а беше прекарала там доста време. Щом Токе я освободи, коленете й се подкосиха и тя се свлече на палубата, задъхваше се и трепереше ни жива, ни умряла. Токе й помогна да стане и тя се разрида, озъртайки се с ужас наоколо.
— Не се бой — промълви той. — Вече е много далеч. Пребледняла, с разширени от страх очи, тя седна на дъските и мълчаливо заоглежда кораба и екипажа му; а гребците, не по-малко ококорени, се втренчиха в нея и се питаха какво ли значи всичко това. Но най-блед от всички бе Орм, в погледа му се четеше неописуем ужас, сякаш току-що го бе сполетяло голямо нещастие.
Аке, господарят на кораба, сумтеше нещо, мънкаше и си подръпваше брадата.
— Не споменахте нищо за жена, когато сключвахме сделката — обади се той. — Трябва поне да знам коя е и защо я качихте на борда по този начин.
— Това не те засяга — мрачно отвърна Орм. — Ти се грижи за кораба, а ние ще си гледаме нашата работа.
— Който отказва да отговаря, може да крие опасни тайни — рече Аке. — Не живея в Йелинге и не зная какво става там, но не е нужно да си много умен, за да се досетиш, че тук има нещо гнило, което може да ни докара маса неприятности. От кого сте я откраднали?
Орм седна върху една намотка въже и сключи ръце на коленете си, обърнат с гръб към Аке. Без да поглежда назад, му отговори с равен тон.
— Давам ти две възможности: или ще си държиш езика, или ще те хвърлим в морето с главата надолу. Избирай, но бързичко, защото джафкаш като помиярче и ми надуваш главата.
Мърморейки, Аке се отдалечи, извърна се и се изхрачи. Запъти се обратно към кормилното гребло; по движенията му личеше, че е мрачен и замислен, че настроението му е спаднало. Но Орм не помръдна, седеше мълчалив и гледаше с празен поглед.
След малко девойката се посъживи, дадоха й нещо за подсилване, но то моментално й разбърка стомаха. Тя застена, увисна над планшира и утешителните думи на Токе съвсем не можеха да я успокоят. Накрая той я остави на мира, само я привърза с въже, за да не падне, и седна до Орм.
— Най-лошото отмина — рече той, — но не мога да отрека, този начин да се сдобиеш с жена е свързан с доста безпокойства и нервно напрежение. Повечето мъже не биха дръзнали да го сторят, но пък аз винаги съм имал невероятен късмет.
— Едно е сигурно — обади се Орм, — по-добър е от моя.
— Не съм убеден в това — възрази Токе. — Късметът ти винаги е работел добре. А една кралска дъщеря представлява много повече от жената, която взех аз. Затова не трябва да съжаляваш, че не постъпи като мен. Дори и аз нямаше да мога да отвлека така строго охранявана девойка.
Орм се засмя през зъби. Известно време мълча; после нареди на Рап да смени Аке на кормилото — ушите му така се бяха наострили, че за малко да се скъсат от напрежение. После се обърна към Токе:
— Мислех, че ни свързва здраво приятелство, толкова години сме прекарали заедно. Но както казват старите хора, много време трябва да мине, за да докажеш, че си мъж. Ти въвлече и двама ни в тая твоя лудория и се държа така, сякаш аз не съществувам или не си струва да се притесняваш заради мен. Токе му отговори:
— Имаш една черта, Орм, която не подхожда на водач като теб — обиждаш се много лесно. Повечето хора биха се възхитили как съвсем сам отвлякох момичето, без да изложа на опасност някой друг, а ти смяташ, че е обидно, защото не съм ти казал всичко предварително. Какво приятелство е това, щом такова малко камъче може да го разклати?
Орм го изгледа пребледнял от ярост.
— Толкова си шашав, че едва се траеш! — каза той. — Не ми влиза в работата какви начини използуваш, за да си осигуряваш жени, или дали криеш намеренията си! Това, което ме интересува, е, че сега ни навлече гнева и враждебното отношение на крал Харалд, затова където и да отидем из датското кралство, навсякъде ще ни преследват. Ти си взе избраницата, а на мен завинаги ми пресече пътя към моята. Не е нужно да си обидчив, за да се възмутиш от подобна проява на приятелски чувства.
Токе не успя да възрази срещу това обвинение, но бе принуден да признае, че не е погледнал на нещата от тази страна. Опита се да успокои Орм, като твърдеше, че кралят е вече стар, с крехко здраве и надали ще живее още дълго. Това бе малка утеха за Орм и колкото повече мислеше по този въпрос, толкова по-безвъзвратна изглеждаше раздялата му с Юлва и гневът му нарастваше.
Спряха да прекарат нощта в подветрената страна на едно заливче и запалиха на две места огън. Около единия седнаха Орм, Токе, Рап и Мира, а Аке и хората му се настаниха край другия. Никой от викингите не бе разговорлив, но другите мъже не спираха възбудено да шепнат и да обсъждат нещо. Говореха много тихо, та не се чуваше за какво става дума.