След като се нахраниха, жената се сви до огъня и заспа, покрита с една наметка. Орм и Токе седяха мълчаливо на известно разстояние един от друг. Започна да се свечерява, излезе студен вятър и морето стана оловносиво; от запад се зададе буреносен облак. На няколко пъти Орм въздъхна дълбоко, като дърпаше брадата си. И на двамата им бе причерняло от яд.
— Най-добре ще е да уредим този въпрос — промълви Токе.
— Както кажеш — отвърна Орм.
Рап се бе отдалечил да събира дърва за огъня и връщайки се, чу последните им думи. Бе мълчалив човек и рядко се месеше в чуждите работи. Но сега се обади:
— Вие двамата ще направите най-добре да оставите сметките си за по-късно, сега имаме да вършим други неща. Мъжете от екипажа са четиринадесет на брой, а ние сме трима; това съвсем не е малка разлика.
Попитаха го какво има предвид.
— Смятат да ни убият заради жената — отговори Рап. — Чух ги, като събирах дърва.
Орм се изсмя и се обърна с укор към приятеля си:
— Хубава каша забърка.
Токе тъжно поклати глава. С разтревожени- очи се се взираше в спящата край огъня жена.
— Нищо не мога да променя — отрони, той. — Сега най-важното е да решим кой е най-добрият начин да се измъкнем. Мисля, че е най-разумно да ги убием всички както са седнали, докато още обсъждат плана си. Много са, но далеч не са мъже като нас.
— Утре май ще имаме бурно време — обади се Рап, — затова не можем да си позволим да ги убием — ще ни трябват на кораба; освен ако искаме да прекараме остатъка от живота си тук. Но каквото и да е, трябва да действуваме незабавно, иначе нощта ни ще бъде тежка.
— Тия от Фюн са глупаци — рече Токе. — Като убием Аке и още един-двама, другите ще се изпопребият да изпълняват заповедите ни. Но ти решаваш какво да правим, Орм. Може би ще е по-добре да изчакаме да заспят и тогава да ги нападнем.
Меланхолията на Орм го напусна веднага щом разбра, че предстои работа. Стана и се престори, че взема вода, за да може добре да разгледа групата около съседния огън, без да привлече вниманието.
— Там са дванадесет — каза той, сядайки обратно на мястото си. — Значи може незабелязано да са изпратили двама навътре в сушата за помощ. Ако е така, скоро ще се видим обградени от безброй врагове. Трябва, без да се бавим повече, да уредим въпроса. Явно не са особено предвидливи и не им се бие, иначе биха се опитали да надвият Рап, когато беше сам в гората. Сега ще им покажем, че трябва да изпипват повече нещата, когато имат насреща си мъже като нас. Ще отида сам и ще ги заговоря; когато погледът им се впери в мен, приближете тихо изотзад и сечете бързо, или лошо ни се пише. Няма как трябва да отида без щита си.
Взе една използувана халба и се запъти към съседния огън, за да я напълни от бъчвата, която бяха донесли на брега и бяха поставили там. Двама-трима от екипажа вече бяха легнали да спят, но повечето седяха будни; очите им следяха приближаващия се Орм. Той напълни халбата, издуха пяната и отпи голяма глътка.
— В бъчвата ти има изгнило дърво — каза той на Аке, — бирата вече намирисва.
— Беше достатъчно добра за крал Харалд — троснато отвърна Аке, — трябва и теб да задоволи. Но мога да ти обещая, няма да ти се наложи да пиеш от нея още дълго.
При тези думи мъжете се изсмяха. Орм му подаде чашата, сякаш не бе забелязал нищо нередно.
— Опитай сам — рече той — и провери дали казвам истината.
Аке я пое, без да се отмести. Щом я допря до устните си, Орм ритна с все сила дъното н и ченето на Аке увисна счупено чак до гърдите.
— Не мирише ли на дърво? — запита Орм, като в същия миг изтегли меча от ножницата и повали мъжа до себе си в момента, когато той скочи на крака.
Останалите, зашеметени от светкавичния развой на нещата, едва имаха време да грабнат оръжието си, когато Токе и Рап ги нападнаха в гръб. После вече нямаше време да показват колко са юначни. Аке и още четирима бяха убити; двама побягнаха в гората. Другите хукнаха към кораба, за да се защитават там. Орм им извика да хвърлят оръжието, обеща да им пощади живота, ако се подчинят. Но те започнаха да се колебаят, не знаеха дали да му повярват.
— Не можем да сме сигурни, че ще удържиш на думата си — викнаха те в отговор.
— Вярно е — отвърна Орм. — Можете само да се надявате, че съм по-малко коварен от вас.
Шепнешком започнаха да се съветват; после се провикнаха, че предложението му не звучи много убедително, че предпочитат да си запазят оръжието, а викингите да ги пуснат да си вървят, като задържат кораба и всичко останало.