— Ето ви тогава друго уверение — изкрещя Орм. — Ако не се подчините моментално, ще убия всички на място. Може би това ще ви успокои.
При тези думи той подскочи и се прехвърли на кораба; тръгна бавно срещу тях, без да чака Токе и Рап. Някой от екипажа беше хвърлил камък и бе избил от главата му шлема; беше присвил очи от ярост, а Синия език блестеше мокър в ръката му. Крачеше напред и ги измерваше с поглед, сякаш бяха хрътки, които си просеха камшика. Тогава мъжете се подчиниха, хвърлиха оръжието, мърморейки ужасни ругатни по адрес на Аке. Бяха вбесени, че нищо не бе станало така, както им беше обещал.
Беше се стъмнило, вече вилнееше силен вятър, но Орм сметна за неразумно да останат в залива. Ако се забавят, каза той, ще ги нападне цяла армия верни сяландци, за да върне робинята на законния й господар. Затова, независимо от тъмнината и лошото време, както и от малобройния екипаж, според него нямат друг избор, освен риска да излязат в открито море. Страхуваше се, че поради глупостта на Токе щели още дълго ще ги преследват по петите.
Без да губят време, те бързо качиха на борда сандъка с провизиите и бъчвата бира. Момичето се подчини безропотно, но се разплака и стисна зъби от страх пред изгледите да плава в такова време. Орм надзираваше пленниците при греблата с изваден меч, докато Токе и Рап товареха нещата. Токе беше много тромав и несръчен и Орм ядосано им извика да побързат.
— Дървото е хлъзгаво, не мога да го хвана добре — отвърна Токе измъчено. — Ръката ми нещо не е наред.
Орм никога не го беше чувал да говори по този начин. Десницата му бе разрязана между средния и безименния пръст, така че два; пръста стърчаха на една страна, а другите два — на друга.
— Не ме безпокои загубата на кръв — рече той, — а това, че тази ръка няма да ми помогне много при гребането през нощта. Лоша работа, ако искаме да се измъкнем преди изгрев слънце от тоя залив, ще трябва доста да се потрудим.
Изплакна с вода ръката си и се обърна към жената.
— Бедна моя Мира, досега винаги ми беше в помощ — рече той, — макар и да поех повечето неща в свои ръце. Сега да видим ще можеш ли да ми помогнеш пак.
Тя избърса сълзите и разгледа ръката му. Леко изстена, като видя колко сериозна е раната. Все пак сръчно започна да я превързва; каза, че би било по-добре, ако можеше да я промие с вино и да я увие в паяжина, но след като нямаше, се справи само с вода, трева и сдъвкан хляб. После я завърза с бинтове, които раздра от дрехите си.
— И от най-непотребните неща може да се извлече полза — възхити се Орм. — А сега и двамата сме леваци.
От начина, по който говореше, личеше, че ядът му към Токе се е уталожил.
Отплаваха. Седмина гребяха, а Токе седеше на кормилното гребло. От времето, когато бе изнемогвал като корабен роб, Орм не помнеше да се е трудил така, както сега — за да изведат кораба от залива, да заобиколят носа и да излязат откъм подветрения.бряг. Държеше копието си готово да убие първия пленник, конто се опита да помръдне. Затова, когато един от тях не загреба достатъчно дълбоко и падна по гръб, той побърза да се изправи на седалката и моментално продължи да гребе. Жената седеше сгушена в краката на Токе и въртеше очи от уплаха и притеснение. Токе я подпираше; помоли я да вземе кофата и да изгребва водата.
Тя се опита да изпълни това, но не постигна нищо — корабът бе наполовина потопен, докато най-сетне заобиколиха носа и бяха в състояние да опънат платната и да изхвърлят излишната вода.
През остатъка от нощта се оставиха в ръцете на стихията. Орм сам пое руля, но успяваше единствено да държи курс на североизток с надеждата, че вятърът няма да изтласка кораба на сушата преди зазоряване. Никой не вярваше, че имат големи шансове в такава буря, по-ужасна дори от тази, която бяха преживели на път за Ирландия. По едно време Рап се обади:
— На борда имаме петима невъоръжени пленници, те са в наша власт. Оттук нататък надали ще ни бъдат полезни като гребци, но може да успеят да умилостивят бурята, ако ги принесем в жертва на морските хора.
Токе се съгласи, че предложението е чудесно, но смяташе първоначално да хвърлят зад борда един-двама и да видят дали това ще даде резултат. Орм пък възрази, че изобщо не бива да ги пипат, тъй като са обещали да им пощадят живота.
— Ако искаш да поднесеш дар на морските хора — обърна се той към Токе, — предлагам това да бъде твоята жена. Мисля, че действително ще ни бъде от полза, ако се отървем от тази, която ни докара толкова нещастия.
Токе отговори, че няма да позволи такова нещо, докато още диша и е в състояние да държи меч.