При това положение за Токе не бе препоръчително да се връща по море, поне докато корабите на крал Харалд бяха в Сканьор. Затова реши да тръгнат за Листер по суша сами с жена си (Рап щеше да остане с Орм) и купи ездитни коне. Заминаха рано една сутрин, като благодариха на Аса за гостоприемството; а Орм ги придружи донякъде, за да им покаже пътя за Листер.
— Тук трябва да се разделим — каза той. — От все сърце вя желая добър път. Но едва ли имаме основание да чакаме добро от бъдещето, крал Харалд няма да се успокои, докато не ви открие, където и да избягате.
— Боя се, че така ни е било писано — отвърна Токе. — И макар че сме кротки хора, кралете ни носят нещастие. Алмансур, крал Свен, сега и крал Харалд — превърнахме ги всички в свои врагове; а този, който занесе главите ни на кой да е от тях, ще бъде щедро възнаграден. Все пак аз възнамерявам да си пазя моята.
Така се разделиха. Токе и Мира тръгнаха на изток и се скриха в гората, а Орм се върна вкъщи, за да разкаже на Аса за опасността, която ги грози.
ВТОРА ЧАСТ: В ЗЕМИТЕ НА КРАЛ ЕТЕЛРЕД
Първа глава: ЗА БИТКАТА ПРИ МОЛДЪН И ПОСЛЕДВАЛИТЕ Я СЪБИТИЯ
Тази пролет по бреговете на северните страни се построиха много кораби, издигнаха се много килове, които отдавна стояха изсушени. Заливи и проливи бълваха флоти, които носеха на борда си разгневени крале. После дойде лятото и в моретата настъпи голямо оживление.
Стюрбьорн рано тръгна нагоре по Източно море с много кораби и воини от Йомсборг, Борнхолм и Сконе. Влезе в езерото Меларен и накрая пристигна в равнината пред Упсала, където се разрази битката между него и крал Ерик. Падна още в първите минути на боя и някои твърдяха, че умрял засмян. Когато видял как настъпва бойният ред на шведската войска, строена според древния обичай зад издигнати на прътове конски глави, и крал Ерик, настанен по средата в старинна колесница, теглена от волове, той тръснал глава и се смял до припадък. В този момент едно копие се забило във врата му, провряло се между брадата и горния край на щита Щом видели това, хората му се уплашили, мнозина побегнали още същата минута. Така крал Ерик спечелил голяма победа.
После крал Свен Раздвоената брада слезе с кораби от Фюн и Ютланд, покрай датските острови, за да разгроми крал Харалд, както си брои печалбите от данъка за херингата в Сканьор. Бе загубил търпение да чака баща му да умре доброволно. Но крал Харалд избяга в Борнхолм и там събра корабите си; водиха се няколко ожесточени битки, докато накрая крал Харалд. тежко ранен, се приюти в крепостта си в Йомсборг. Из датското кралство настъпи разединение. Едни смятаха, че правото е на страната на крал Харалд, други бяха за крал Свен, а някои предпочитаха да се погрижат за собственото си благополучие, докато земята се разстилаше в краката на воюващите крале без законен господар.
В разгара на знойното лято крал Ерик от Упсала дойде на юг по море с незапомнена по многочисленост армия, която водеше пред себе си останките от флотата на Стюрбьорн. Те нападаха шведските брегове и разграбваха селата, за да отмъстят за своя водач. Крал Ерик смяташе да накаже крал Харалд и крал Свен, защото бяха оказали помощ на Стюрбьорн. Мнозина смятаха, че няма да спечелят нищо, ако се опълчат срещу мъжа, разгромил Стюрбьорн, когото вече наричаха Победител. Той преследва крал Свен до островите му и нагоре до Ютланд, като остави ярловете си да управляват новозавоюваните земи. Скоро се пръсна мълва, че крал Харалд е умрял в Йомсборг от раните си, изгнаник без родина, изоставен от съдбата, която цял живот бе подпомагала всичките му начинания. Но другите двама продължаваха да воюват. Крал Ерик имаше надмощие, но крал Свен упорито се защитаваше. По думите на очевидци дворецът в Йелинге сменял господарите си всеки две-три седмици; ту единият, ту другият крал заемал старата спалня на крал Харалд, но, общо взето, се смяташе, че крал Свен е стигнал пръв до ковчежето на баща си.
В Сконе повечето водачи нямаха намерение да се намесват във войната между кралете, смятаха, че е най-добре да ги оставят сами да разрешат проблемите си, докато достойните мъже се занимават с по-доходоносни начинания. Така мислеше и Торкел Високия; не желаеше да служи на крал Свен, а още по-малко да отслаби властта си, като се подчини на крал Ерик. Затова изпрати известие до другите водачи в околността, че това лято възнамерява да потегли за Фризия и Англия при положение, че събере достатъчно храбри воини, които да го придружават. Мнозина сметнаха това за добра идея; хората се възхищаваха от Торкел и откакто се бе измъкнал жив от битката при Йорундфиорд, вярваха, че щастието го покровителствува. Някои войници от армията на Стюрбьорн, останали без водач и успели да се измъкнат от лапите на крал Ерик, също се присъединяха към Торкел. Скоро флотата му пристигна в Сунд, близо до остров Хвен. Наброяваше вече двадесет и два кораба, но той мислеше, че още не е достатъчно силен, за да отплава.