Сред викингите, застанали под неговите знамена, бе и Орм Тостесон, известен като Червения Орм, от Възвишението в Сконе. Бе дошъл с голям и добре екипиран, кораб. Торкел го помнеше от коледното празненство в двореца на крал Харалд и с радост го прие.
Стана така, че Орм бързо се умори да си седи вкъщи и да се занимава с добитъка и полската работна ръка; трудно се разбираха с Аса, макар че тя правеше всичко възможно да му угоди. Все още го смятате за недорасло момче, непрекъснато се суетеше около него с майчински съвети, сякаш не му стигаше умът да се справя сам. Той се опита да й обясни, че от години вече е свикнал да взима решения не само за себе си, но и за другите мъже. Тази новина сякаш не я впечатли особено, а ентусиазираните й опити да го спечели за новата вяра и да му намери жена още по-малко спомагаха за доброто му настроение.
Новината за смъртта на крал Харалд донесе голямо облекчение и за двамата. Когато Аса научи истината за Токе и жена му, я обхвана ужас, беше убедена, че единственият изход е да продадат къщата и да бягат в гористите местности край границата със Смаланд, които бе наследила от баща си; там трудно можеше да ги стигне дори ръката на крал Харалд. Тези страхове отминаха, когато научи, че крал Харалд е умрял. Но Орм не можеше да откъсне мисълта си от Юлва, безпокоеше се за нейната безопасност повече, отколкото за своята. Често се чудеше какво е станало с нея след смъртта на баща й, дали крал Свен я е взел под крилото си като бъдеща жена на някой от неговите берсерки, или пък е попаднала в ръцете на шведите; тази вероятност го тормозеше не по-малко. И след като не бе в добри отношения с крал Свен, не виждаше как да я спечели за себе си, още повече, че сега из островите и около тях се водеше война.
Не беше казал на Аса за Юлва, не искаше да слуша безполезните й съвети, а знаеше, че веднага ще го обсипе с тях. Но с това не спечели много, тъй като тя познаваше няколко моми за женене в околността, които според нея щяха да му бъдат прилика. Майките им бяха на същото мнение и ги водеха в къщата, показваха ги току-що изкъпани, с червени копринени панделки, оплетени в косите. Девойките идваха на гости с удоволствие, седяха с високо вдигнати гърди, накичени с подрънкващи украшения, и го стрелкаха с големите си. очи. Но той не прояви интерес към никоя от тях, ни една не приличаше на Юлва, не притежаваше нейното остроумие и бърза мисъл. Накрая Аса се умори и стана доста нетърпелива; твърдеше, че Орм едва ли някога е бил по-придирчив.
Затова, когато пристигна вестта, че Торкел смята да тръгне на поход и да плячкосва, Орм, без да губи време, се снабди с добър кораб и нае хора от околността, които да го придружават, като не обръщаше внимание на сълзите и увещанията на Аса. Всички знаеха, че е пътувал много и се е върнал с доста злато, затова не му беше трудно да събере добър екипаж. Увери Аса, че този път не възнамерява да се бави толкова, колкото при предишното пътешестиве, обеща й, че щом се върне, ще уседне и мирно, кротко ще се захване със земеделие. Аса се разплака, протестираше, че няма да издържи от мъка и самота, но Орм я убеждаваше, че тя ще го надживее, ще помага да бият с пръчки децата, та дори и внуците му. Това само засили риданията й. Разделиха се и Орм отплава, за да се присъедини към Торкел.
Докато неговата флота чакаше благоприятни ветрове край Хвен, от юг се зададоха двадесет и осем кораба; по знамената и по формата на носа разбраха, че са шведски. Времето беше спокойно н подходящо за бой; и двете страни започнаха подготовка за военни действия. Но Торкел се провикна към непознатите, каза им кой е и пожела да говори с водача им. Властта деляха двама: единият се казваш:; Йостейн от Упланд, а другият беше източен гот на име Гудмунд. Казаха, че са дошли с крал Ерик да плячкосват в Дания, и попитаха какво друго би желал да научи.