— Ако влезем в бой — извика Торкел, — победителите няма да спечелят почти нищо, и двете страни само ще дадат много жертви. Казвам това, въпреки че имам повече шансове да надделея.
— Имаме пет кораба повече от вас — изкрещяха чужденците.
— Дори и да е така — отвърна Торкел, — моите хора са все избрани и току-що са закусили, докато вие сте уморени от гребане, а такъв човек си служи трудно с копието и меча. Имам по-разумно предложение, което ще донесе на всички ни печалба — ще ви посоча много по-примамливо място за грабежи от Дания.
— Дойдохме да помогнем на крал Ерик — извика мъжът от Упланд.
— Не се съмнявам — отговори Торкел. — Ако аз воювам с вас, пък ще направя добра услуга на крал Свен. Но ако вместо да се бием едни срещу други, се обединим и отплаваме към богати за плячкосване земи, тогава ще сме служили на кралете си не по-зле, отколкото ако водим битки тук. И в двата случая никой от нас няма да вземе повече участие във войната; единствената разлика ще бъде, че ако приемете предложението ми, ще останем живи и ще спечелим много плячка, която само чака да отидем и да си я вземем.
— Добре си служиш с думите — рече Гудмунд. — Това, което казваш, е мъдро. Смятам, че можем да продължим този разговор от по-близко разстояние.
— Чувал съм, че и двамата сте благородни вождове и достойни мъже — добави Торкел, — затова не се опасявам, че имате коварни намерения, като предлагате да се срещнем и да обсъдим въпроса.
— Познавам брат ти Сигвалде — обади се Йостейн, — но често съм чувал, че ти, Торкел, си замесен от по-жилаво тесто.
Споразумяха се да се срещнат на острова и да разговарят на плажа в подножието на една скала, откъдето се виждаха корабите. Йостеин и Гудмунд щяха да имат по трима придружители, а Торкел — петима, въоръжени с мечове, но без да носят копия или подобен вид оръжие. След като тези условия бяха изпълнени, хората от корабите наблюдаваха как отначало водачите им се държаха на разстояние един от друг, а охраната им стоеше плътно зад тях. После Торкел заповяда да предложат на шведите бира, свинско и хляб; скоро ги видяха да сядат в кръг на земята и да си приказват като приятели.
Колкото повече Йостейн и Гудмунд обмисляха предложението на Торкел, толкова по-добро им се виждаше то; не след дълго Гудмунд го възприе с ентусиазъм. В началото Йостейн беше против, твърдеше, че крал Ерик имал слонска памет, когато ставало дума за излъгано доверие: но Торкел ги затрупа с примамливи подробности за невероятните богатства, които ги очакват по западните острови, и Гудмунд реши, че ще се безпокоят за крал Ерик и неговата злопаметност, когато му дойде времето. Уговориха се как да си поделят властта, докато трае походът, как да разпределят заграбената плячка, за да не изникнат спорове впоследствие. После Гудмунд отбеляза, че от толкова месо и разговори човек ожаднява и похвали чудесната бира на Торкел. А той поклати глава и отвърна, че това наистина е най-доброто, което може да им предложи в момента, но че тя не струва нищо в сравнение с английската бира — там отглеждат най-добрия хмел в света. Дори Йостейн се съгласи, че идеята за пътуването до такава страна звучи много примамливо. Стиснаха си ръцете и се заклеха, че ще си бъдат верни и ще държат на дадената дума. После се върнаха на корабите си, заклаха три овце на кораба на всеки водач и ги принесоха в дар на морските хора за хубаво време и добър път. Всички екипажи бяха доволни от решението на водачите си; а славата на Торкел. който вече се ползуваше с пълно уважение сред своите хора, се затвърди заради мъдрото уреждане на въпроса.
Към Торкел се присъединиха още няколко кораба от Сконе и Халанд. Накрая излезе попътен вятър и флотата отплава — петдесет и пет кораба, които плячкосваха във Фризия цяла есен и останаха да зимуват там.
Орм разпита Торкел и някои негови другари дали знаят какво е станало със семейството на крал Харалд. Едни бяха чули, че Йелинг е изгорен, други — че епископ Попо успокоил морето с псалми и успял да избяга с един кораб, макар че крал Свен направил всичко възможно да го залови. Но никой не знаеше съдбата на жените му.
В Англия нещата бяха тръгнали постарому, както по времето на синовете на Рагнар Рунтавите гащи; сега на трона се бе възкачил крал Етелред35. Не беше минало много време, откак бе навършил пълнолетие и бе поел управлението в свои ръце, и започнаха да му викат Нерешителния или Безгласния; а мъжествените мореплаватели от севера започнаха радостно да се тълпят по бреговете на Англия, за да му дадат възможност да оправдае своята слава.