В началото идваха на малки групи и ги отблъскваха лесно. По крайбрежието палеха сигнални огньове, за да предупредят за пристигането им. Яки воини, въоръжени с големи щитове, начаса се втурваха да ги посрещнат и да ги изтласкат обратно в морето. А крал Етелред се прозяваше на масата, редеше молитви срещу скандинавците и щастливо се любеше с жените на своите водачи. Крещеше от яд, когато му съобщяха в спалнята, че въпреки молитвите драконите пак са се върнали; слушаше уморено доста съвети и се оплакваше жално, че му създават такива главоболия, но иначе не предприемаше нищо. После нашествениците заприиждаха все по-често и на много по-силни отряди, докато накрая свиканите кралски войници не бяха в състояние да се справят с тях. Някои от по-големите банди понякога навлизаха далеч навътре в сушата и се връщаха на корабите, прегьнати на две под тежестта на заграбената плячка. В близките страни плъзна мълва и мнозина вярваха, че няма кралство, което да се сравнява по богатство и изобилие с това на крал Етелред, особено ако храбрите моряци го посещават на достатъчно силни групи. От доста години вече Англия не бе истински плячкосвана, с изключение на крайбрежните райони.
Но до този момент там не бе идвала голяма флота и никой водач не беше научил още изкуството да иска откуп в сребърни монети, сечени в хазната на крал Етелред.
Но през лето господне 991 тези два пропуска бяха поправени; и оттам нататък не липсваха желаещи да се упражняват в това изкуство, докато кралят бе готов да плаща в сребро на всеки, който дойдеше да си поиска.
Малко след Великден същата година, петата от пълнолетието на крал Етелред, сигналните огньове лумнаха по бреговете на Кент. Мъжете се взираха с бледни лица в утринната мъгла и се втурнаха обратно да скрият каквото могат и да подкарат добитъка в гората, пък и те самите да се притаят с него. С бързината на галопиращ кон пратиха известие до краля и ърловете му, че в крайбрежието е пристигнала флота невиждана по размери от години насам и че езичниците вече газят към брега.
Събраха войската, но тя не постигна нищо. Нашествениците се групираха в големи банди и разграбваха околността, като събираха цялата плячка на едно място. Англичаните изпаднаха в паника да не би да навлязат навътре в страната; а кентърберийският архиепископ отиде лично при краля, за да измоли помощ за своя град. Но след като се позабавляваха известно време и отнесоха на корабите си всичко, което имаше някаква стойност, те се върнаха обратно на борда и отплаваха по брега. После спряха в земите на източните сакси и повториха процедурата.
Крал Етелред и архиепископът му, чието име бе Сигерик, незабавно прочетоха двойно по-дълги молитви; а когато чуха, че езичниците разграбили няколко села и отплавали в морето, раздадоха богати подаръци на свещениците, които се бяха молили най-усърдно. Вярваха, че най-после са се отървали от тези нежелани гости. Веднага след това викингите пристигнаха в град Молдън, разположен на мястото, където река Панта се влива в морето. Издигнаха лагер на някакъв остров в средата на устието и се приготвиха да нападнат града.
Ърлът на източните сакси се казваше Бюрхтнот. Беше много известен и невиждано едър мъж, горд и безстрашен. Той събра мощна армия и тръгна срещу викингите. Искаше да провери дали ударите няма да се окажат по-ефикасни от молитвите. Стигна до Молдън, но отмина града и се насочи към лагера на викингите; накрая само един ръкав на реката разделяше двете армии. Сега за всички бе еднакво трудно да атакуват. Дойде приливът и изпълни реката до нивото на брега. Не беше по-широка от един хвърлей на копие, та можеха да се обстрелват, но не и да се приближат за ръкопашен бой. Така стояха едни срещу други в свежия пролетен ден.
Един от глашатаите в армията на Торкел Високия, добър оратор, излезе напред до брега, вдигна щита си и извика:
— Моряците на севера, които не се боят от никого, ме помолиха да ви предам следното: дайте ни злато и сребро, а ние ще ви дадем мир. Вие сте по-богати от нас, за вас ще бъде по-добре да си платите за спокойствието, вместо да се биете с копие и меч срещу такива юначни воини като нас. Разполагате с достатъчно, няма да е нужно да се убиваме взаимно. Щом купите свобода за себе си, за семействата си, за къщите и за всичкото си имущество, ще ви бъдем приятели и ще се върнем на корабите, ще отплаваме и ще удържим на думата си.
Тогава излезе самият Бюрхтнот, размаха копието си и изкрещя:
— Пирате, чуй добре нашия отговор! Ето какъв откуп ще получите: подострено копие и наточени мечове! Не прилича на ърл, какъвто съм аз, Бюрхтнот, син на Бюрхтхелм, който има неопетнено име, да не защити графството си и земите на своя крал. Ще уредим този въпрос с оръжие и много народ ще трябва да посечете, преди да откриете нещо друго тук.