Като разпръсна така изкусно сянката на отчаянието, помрачила духа на неговите другари, Крок възвърна смелостта си и продължи да ги увещава да не се връщат вкъщи. Хората от Листер, рече той, не са особено милостиви, особено жените; ще ги обсипят с мъчителни въпроси за това какво са правили, колко са спечелили и защо се връщат толкова рано. Мъж, който се гордее с доброто си име, не би се оставил доброволно на острия им присмех, ето защо предлага да отложат завръщането си, докато спечелят по-ценна плячка. Нан-важното сега е, завърши той, да останат заедно, да посрещнат неприятностите смело и решително и да поставят разумна цел за по-нататъшните си действия. Но преди да продължи, би желал да чуе мнението па мъдрите си другари.
Един предложи да отидат до земите на ливите и курите6, където има много богатства за плячкосване, но това предложение не бе подкрепено. По-опитните мъже знаеха, че всяка година тези области се посещават от големи шведски кораби — те надали биха посрещнали топло чужденци, пристигнали там със същата цел. Друг бе чул, че единственото и най-голямо сребърно съкровище в света се намира в Готланд и искаше да си опита късмета; но някои техни другари бяха по-осведомени. Те казаха, че откакто забогатели напоследък, местните хора живеели в големи села, които могат да бъдат нападнати успешно само с голяма войска.
Тогава стана трети и се обърна към тях — бе воинът Берсе — мъдър оратор, уважаван от всички за разумните си преценки. Той каза, че източните морета са вече пренаселени и не са благодарно място за плячкосване. Прекалено много хора разграбват бреговете и островите им — сега дори венедите знаят как да се защитават. Неприятно ще бъде, ако се уплашат и се върнат вкъщи, тук е съгласен с Крок, но си струва да помислят дали да не отплават към западните земи. Той самият никога не е бил в тези области; срещнал някакви мъже на панаира миналото лято, които ходили в Англия и в Бретан с Токе Гормсон и Ярл Сигвалде и се хвалели много. Носели златни пръстени и скъпи дрехи и според разказите им големи групи викинги оставяли корабите си, закотвени в устията на франкските реки в продължение на месеци, докато теплячкосвали навътре в сушата. Често на масата им прислужвали кметове и абати, а в леглото ги забавлявали графски дъщери. Разбира се, не може да каже до каква степен тези разказвачи са се придържали към истината, но, общо взето, може да се приеме за вярно половината от това, което разказват хората от Сконе. Те самите правели впечатление на доста богати, поканили него, чужденец от Блекинге, да се присъедини към едно голямо пиршество и дори не се опитали да го окрадат, докато спи; така че историята им не може да бъде напълно измислена и освен това горе-долу се покрива с нещата, които е чувал от други места. Щом мъжете от Сконе са успели някъде, би трябвало тези от Блекинге да бъдат поне наравно с тях. Следователно, завърши той, неговото предложение е да отидат в западните земи, ако мнозинството от другарите им са на същото мнение.
Много от тях го аплодираха и се развикаха одобрително.
Други се съмняваха, че имат достатъчно провизии да стигнат до целта.
После думата отново взе Крок. Каза, че Берсе предложил точно това, което самият той смятал да постави на разискване, а за разните графски дъщери и абати, които споменал, биха получили голям откуп. Ще добави, че в Ирландия, както знаят, има най-малко сто и шестдесет крале, някои могъщи, други по-незначителни, но всички те притежават много злато и хубави жени, а войниците им се сражават, облечени в ленени дрехи, така че няма Да е трудно да ги победят. Най-много неприятности ще им създаде преминаването през Сунд7, където може да ги нападнат местните жители от околността; но три силно въоръжени кораба, които самият Стюрбьорн не посмя да предизвика, сигурни ще сплашат и тях. Освен това в този сезон повечето викинги от областта вече ще са отплавали на запад, а и следващите няколко нощи ще са безлунни. Колкото до храната, всичко, от което се нуждаят, ще си набавят много лесно, след като веднъж успешно преплават Сунд.