Стояха лице в лице, докато настъпи отливът и водата се отдръпна към морето. Глашатаят на викингите се провикна:
— Достатъчно бездействувахме. Елате при нас и ще ви предоставим бойно поле или, ако предпочитате, изберете място на вашия бряг и ние ще дойдем.
Ърл Бюрхтнот нямаше желание да гази в реката; времето беше студено и се страхуваше да не би краката на хората му да се вкочанят или дрехите им да натежат. Но същевременно бързаше да започне битката, преди войниците да се уморят н огладнеят. Затова отговори:
— Ще ви предоставя терен тук, не се бавете, елате да се биете с нас и само господ знае кой ще победи.
Ето какво разказва поетът на Бюрхтнот, който бе участвувал в битката и бе успял да се спаси:
От прилива не се уплаши армията северни моряци. Нагазиха вън Панта вълци-кръвопиици, направо през водата бързотечна и кристално чиста дойдоха на брега със щитове от липово дърво.
Хората на Бюрхтнот ги чакаха, образували стена от щитове. Той бе дал заповед първо да метнат копията си, а след това да нападнат езичниците с мечове и да ги изтласкат обратно в реката. Но викингите излизаха на брега в боен ред, като екипажът на всеки кораб образуваше отделна група. Веднага нададоха бойните си викове и атакуваха. Капитаните предвождаха хората си. Към тях полетя дъжд от копия и мнозина бяха повалени; но те продължаваха неудържими, докато не се сблъскаха щит в щит с англичаните. Настана жестока сеч и невъобразима глъчка; дясното и лявото им крило бяха задържани и притиснати, но Торкел Високия и най-близкостоящите капитани — единият бе Орм, а другият — Фаре-Виде Свенсон, известен водач от Сяланд, изпаднал в немилост пред крал Харалд заради битката при Фирис, пред Успала, настъпиха срещу фалангата на самия Бюрхтнот и я разбиха. Торкел викна на хората си да посекат високия мъж със сребърния шлем, тогава победата за този ден щяла да бъде тяхна. Моментално боят там стана най-ожесточен, бяха толкова нагъсто, че по-дребните нямаха място да се обърнат. Фаре-Виде, който с меч си пробиваше път напред, повали знаменосеца на Бюрхтнот, дори замахна към самия водач и го рани; но в същия момент падна с пронизано гърло. Бяха убити много водачи и от двата лагера. Орм се подхлъзна на един облят в кръв щит и се просна върху тялото на мъжа, който току-що бе убил. Падайки, получи по врата удар с тояга, но в този момент воините наоколо хвърлиха щитовете си отгоре му, за да прикрият незащитения му гръб.
Когато се свести и с помощта на Рап успя да се изправи, битката се водеше в друга част на бойното поле и викингите бяха спечелили надмощие. Бюрхтнот бе убит и много от войниците му бяха побягнали, но останалите се събраха плътно в кръг и се отбраняваха храбро. Гласът на Торкел се извиси над глъчката. Каза, че ще им пощади живота, ако хвърлят оръжието. Но те извикаха в отговор:
— Колкото по-малко оставаме, толкова по-настървено ще се бием, целта ще бъде по-ясна, а смелостта ни — по-ожесточена.
Биха се, докато всички, заедно с много от неприятелите, паднаха убити край тялото на Бюрхтнот. Викингите се удивиха от безстрашието на тези англичани и възхвалиха падналите в боя. Но независимо от това битката при Молдън, състояла се три седмици преди празника на Светата Троица през 991 година, бе сериозен неуспех за крал Етелред и истинско бедствие за страната, тъй като сега, надлъж и нашир около тях земята лежеше беззащитна пред настървените нападатели от север.
Викингите погребаха мъртвите си и пиха за тях и за победата. Предадоха тялото на Бюрхтнот на потъналите в скръб пратеници, които дойдоха да молят за него, за да го погребат по християнски. Изпратиха призив до Молдън и околните градове, с който искаха от жителите им да платят незабавно данък за пожар и искания откуп, за да не последва по-тежко наказание. Радваха се при мисълта, че ги чакат такива богатства, смятаха ги вече за свои; но от ден на ден гневът им растеше, защото нито един англичанин не дойде да се предаде и не донесе злато. Загребаха нагоре към Молдън и подпалиха оградата от колове на речния бряг, нападнаха града и го разграбиха безпощадно. После се разкайваха — бяха изгорили почти всичко и за тях остана малко плячка. Заклеха се, че в бъдеще ще бъдат по-пестеливи с огъня — богатство беше целта им, а не опустошение; то поглъщаше среброто, както и всичко останало. Захванаха се да събират коне от цялата околност, за да могат по-бързо да нападнат тези райони, които смятаха, че до тях гневът на нашествениците не може да стигне. Скоро във всички посоки се пръснаха банди. Те се връщаха в лагера, натоварени с плячка. Из цялата страна вече бе настанала такава ужасна паника, че никой вожд не смееше да последва примера на Бюрхтнот и да ги призове на бой. От пленените разбраха, че крал Етелред си стои в двореца напълно безучастен и с побледняло лице шепне молитви редом с духовниците.