Когато останаха сами, Торкел му каза:
— Смятам те за най-мъдрня от всичките ми капитани, а също и за най-добрия воин след смъртта на Фаре-Виде. Но очевидно, когато страдаш от някое физическо неразположение, макар и незначително, лесно губиш присъствие на духа.
Орм отговори:
— Аз съм човек, отритнат от съдбата. Преди имах добър късмет — минах невредим през повече опасности, отколкото другите изживяват през целия си живот, дори спечелих от тях. Но откакто се върнах на север, всичко ми тръгна наопаки. Разделих се със златната си верига, с любимата си и с мъжа, чието приятелство ценях най-много. А още по-зле стоят нещата, когато вляза в бой — щом извадя меча си, и ми се случва някакво нещастие. Нищо не излезе дори когато те посъветвах да прогониш с дим тия англичани от кулата.
Торкел възрази, че е виждал хора и с по-лош късмет от неговия, но Орм тъжно поклати глава. Изпрати воините си начело с Рап да плячкосват, а самият той остана в града с Торкел, прекарвайки времето в самота и скръбни размишления.
Една сутрин наскоро след това църковните камбани забиха силно и продължително, а хората, в кулата пламенно запяха псалми. Викингите ги заразпитваха на висок глас защо вдигат толкова шум. Те нямаха вече камъни за хвърляне; развикаха се, че е празникът на Света Троица и че в този ден те се радват.
Това изуми езичниците; някои запитаха на какво толкова се радват и дали имат още месо и бира. Отговориха им, че в това отношение нещата са такива, каквито са си, но че въпреки всичко ще продължат да се радват, защото Христос е на небето и без съмнение ще им помогне.
Хората на Торкел започнаха да пекат охранени овце и насочваха ароматните ухания нагоре към кулата, където всички бяха гладни. Подвикнаха им да бъдат разумни, да слязат и да опитат печеното, но те не обърнаха внимание на поканата и скоро пак подеха пенията си.
Торкел и Орм. седяха един до друг и дъвчеха заслушани.
— Звучат по-прегракнало от обикновено — рече Торкел. — Гърлата им започват да пресъхват. Ако са свършили водата, няма да мине дълго, и ще са принудени да слязат.
— Състоянието им е много по-тежко от моето и все пак пеят — зачуди се Орм, като съзерцаваше тъжно и замислено едно чудесно парче овче месо, преди да го пъхне в устата си.
— Май няма да те бива за певец, ако попаднеш в някоя църковна кула — обади се Торкел. Същия ден по време на вечеря Гудмунд се върна от грабителско нападение във вътрешността на страната. Беше едър веселяк с лице, което още носеше белезите от стари рани — беше ги получил, когато се борил с някаква мечка. Влезе в лагера пиян и бъбрив, загърнат в скъпа алена наметка, с два тежки сребърни колана около кръста и широка усмивка посред русолявата брада.
Тази земя, викна той още щом съзря Торкел, му е по сърце, защото е по-богата, отколкото човек може да си мечтае; докато е жив, ще му е благодарен, че го е привлякъл да дойде тук. Разграбил е девет села и един пазар и е загубил само четирима души. Конете му едва пазеха равновесие под тежката плячка, въпреки че бяха взели само най-ценното, а след тях идваха волски каруци, натоварени със силна бира и разни деликатеси Скоро трябва, добави той, да се снабдят с още няколко кораба с голяма вместимост, за да могат да занесат в родината плячката, която ще съберат от тази чудесна страна без особени усилия.
— Освен това — завърши той — по пътя видях цяла процесия — двама епископи със свитите си. Казаха, че са пратеници на крал Етелред, затова ги почерпих с бира и ги накарах да ме последват. Епископите са стари и яздят бавно, но би трябвало скоро да пристигнат. С каква ли мисия са натоварени? Твърдят, че идват от името на краля, за да ни предложат мир; но не той, а ние ще решим кога да стане това. Подозирам, че искат също да ни проповядват християнството; едва ли ще имаме време да ги слушаме, след като навсякъде около нас има такава богата плячка.
Щом чу новината, Торкел се раздвижи; отбеляза, че свещениците са точно това, от което има най-голяма нужда в момента — бързо да му наместят ръката. Орм също се радваше, че ще може да се посъветва с тях за главоболието си.
— Но няма да се изненадам — рече Торкел, — ако са дошли да откупят пленниците и хората от кулата.
Малко след това епископите влязоха в града. Имаха доста представителен вид, с жезли в ръце и качулки на главите. Съпровождаше ги тълпа от ездачи, свещеници, камериери, прислужници и музиканти; благославяха с „мир вам“ всеки, който срещнеха по пътя си.
Хората на Торкел, които бяха в града, се стекоха да ги посрещнат, но мнозина се криеха, когато епископите вдигнеха ръце. Бегълците в кулата възторжено приветствуваха пристигането им и отново забиха камбаните си.