Щом чуха това, викингите започнаха да се безпокоят да не би да са поискали прекалено малко и дали норвежците няма да получат откупа си преди тях. Водачите се съвещаваха известно време и след това обявиха, че няма да увеличат сумата, но че най-добре би било епископите да побързат и да донесат среброто, защото много ще се засегнат, ако първо платят на норвежците.
Лондонският епископ, любезен и усмихнат мъж, се съгласи с това и обеща да положат всички усилия.
— Но съм изненадан — рече той, — че такива храбри водачи като вас се притесняват от този норвежки капитан, чиято флота е много по-малка от вашата. Дали няма да ви е от полза, ако прескочите до южното крайбрежие, където е хвърлил котва, и го унищожите, като спечелите всичките му богатства? Идва от Бретан с чудесни кораби и казват, че там е заграбил голяма плячка. По този начин ще засилите и приятелските чувства на нашия господар, кралят, към вас. Така той по-лесно ще намери искания откуп, тъй като няма да е нужно да удовлетворява претенциите на норвежкия капитан,
Торкел кимна с глава, но не изглеждаше убеден, а Гудмунд се засмя и рече, че си струва да се обмисли предложението на епископа.
— Никога не съм се срещал с тия норвежци — добави той, — но всички казват, че една среща с тях винаги осигурява хубав бой и интересни истории, които оцелелите могат да разказват на децата си. У дома в Бравик съм чувал да твърдят, че нямат равни на себе си, ако не смятаме мъжете от Източен Гутеланд. Може би си струва да установим дали тази тяхна слава е основателна. На корабите ми се намират берсерки от Аланд, които вече започват да се оплакват, че наистина походът им осигурил чудесна плячка и първокласна бира, но почти не им дал възможност да се бият както трябва, а те не били свикнали на мирен живот.
Торкел отбеляза, че веднъж се е бил с норвежци и че само ръката му да се оправи, няма нищо против да го стори пак, защото от тях човек можел да спечели много слава и богатства.
А Йостейн избухна в луд смях, грабна шапката си и я захвърли в краката. Когато не участвуваше в бой, винаги носеше стара червена шапка с широка периферия, тъй като шлемът му протриваше кожата на главата.
— Я ме погледнете! — извика той. — Стар съм и плешив. А старостта върви заедно с мъдростта и ей сега ще ви го докажа. Тоя божи служител може да измами теб, Торкел, и теб, Гудмунд, с хитрост и изкусни думи, но не и мен — аз съм стар и мъдър като него. Ще е от полза за него и за краля му, ако успеят да ни убедят да се бием с норвежците. Ще се унищожим взаимно и тогава крал Етелред ще се отърве от всички, няма да е необходимо да раздава среброто си за малкото, които останат живи. Вслушайте се в съвета ми, не позволявайте това да се случи.
Гудмунд и Торкел трябваше да признаят, че не са погледнали на нещата в тази светлина и че Йостейн е най-мъдър от всички. Пратениците разбраха, че не могат да направят нищо повече, и се приготвиха да поемат обратно при крал Етелред, за да му разкажат как са се развили събитията и да разпоредят възможно най-бързо да се събере необходимото количество сребро.
Но преди да потеглят, те се докараха в най-представителните си одежди, събраха поклонниците си и в тържествена процесия отидоха на мястото, където се бе водила битката. Прочетоха молитви над телата на умрелите, вече наполовина покрити от буйно израсналата трева. Над тях кръжаха цели ята врани и гарвани и дрезгаво негодуваха, че така безцеремонно ги смущават, докато консумират съвсем законно полагаемата им се дажба.
Втора глава: ЗА ДУХОВНИ НЕЩА
Когато викингите научиха за споразумението на вождовете си с пратениците на крал Етелред, в лагера настъпи голямо веселие. Хвалеха своите за успешната сделка и възторжено твърдяха, че това е най-състрадателният крал към бедните мореплаватели от север, който някога е съществувал. Последваха голямо пиене и веселие — най-много се търсеха добре угоени овце и млади жени. По-учените седяха край огньовете, на които се печеше месото, и се опитваха да изчислят по колко сребро се пада на кораб и какво количество — на цялата флота. Задачата беше трудна и често възникваха спорове за това кой е сметнал най-правилно. Но всички бяха единодушни, че до този момент никой от тях не е вярвал някъде по света да има толкова много сребро на едно място освен може би в императорския двор на Миклагард, Някои се изненадаха, че кормчиите получават такъв голям дял, след като работата им очевидно беше лека и те никога не сядаха да гребат. Но самите кормчии смятаха, че всеки здравомислещ човек може да прецени, че струват повече от кой да е член на екипажа.