И макар че бирата беше хубава и силна, а възбудата — голяма, споровете рядко завършваха със сериозни последици — сега всички се смятаха за богати и животът им се струваше хубав, та с по-малко желание от обикновено посягаха към оръжието.
Само Орм, мрачен и замислен, седеше до дребничкия свещеник; смяташе, че малко хора по света могат да се озоват в по-безизходно положение от неговото.
Брат Вилибалд си намери доста работа; имаше много ранени, които се нуждаеха от грижите му, и той пламенно им посвети цялото си умение. Прегледа и ръката на Торкел — коментарът му за лечителя на епископа и за начина, по който бе лекувал ръката му, не бе от най-въздържаните. Не признаваше, че някой друг освен него може да притежава някакви знания или вещина в медицинското изкуство. Каза, че трябва да замине с епископите, но на Орм не му се щеше да го пусне.
— Винаги е хубаво да имаш наоколо си някой лечител — рече той, — а може наистина ти да си, както сам казваш, най-добрият. Вярно, бих искал да изпратя по теб поздрави на Юлва, дъщерята на крал Харалд, но тогава повече няма да те видя, защото мразиш нас, скандинавците. И в единия, и в другия случай никога няма да науча отговора й. Не мога да реша кое ще е най-добро за мен, а тази несигурност се отразява сериозно върху апетита и съня ми.
— Смяташ да ме държиш тук насила? — възмутено попита брат Вилибалд. — Често съм ви чувал да се хвалите, че сте не само смели в боя, но и държите на думата си; а обещахте на всички от кулата да ни пуснете да си вървим безпрепятствено. Но очевидно този факт се е изплъзнал от съзнанието ти.
Орм се втренчи мрачно пред себе си; отвърна, че рядко забравя нещо.
— А ми е много мъчно, че трябва да те пусна — добави той. — Добър съветник си ми, въпреки че не можеш с нищо да ми помогнеш. Ти си мъдър, свещенико, отговори ми на този въпрос: ако беше на мое място и имаше същите проблеми, какво щеше да направиш?
Брат Вилибалд му кимна съчувствено и се усмихна сам на себе си. После поклати глава.
— Изглежда, твърдо си решил да притежаваш тази млада жена — рече той — независимо от сприхавия й характер. Това ме изненадва, защото вие, берсерки неверници, обикновено се задоволявате с всяка, която случайно се изпречи на пътя ви, и рядко търсите нещо по-специално. Дали с теб е така, защото е принцеса?
— Развоят на събитията показва — отговори Орм, — че тя не може да очаква от баща си зестра. Уверявам те, за нея жадувам, а не за богатството й. Благородният й произход не е пречка да се оженим, тъй като и аз самият съм от аристократичен род.
— Сигурно ти е дала любовно биле — предположи брат Вилибалд — и затова страстта ти не стихва.
— Един-единствен път ми е поднесла нещо за пиене и това бе при първата ни среща; даде ми бульон от месо. Всъщност пих малко от него, защото Юлва се ядоса и го запрати заедно с чашата в огнището. Така или иначе, ти сам бе поръчал да го сготвят.
— Не съм присъствувал при приготовлението му — замислено рече свещеникът, — нито пък когато го е носила от кухнята към твоята спалня. На един млад мъж са му нужни само няколко капки от такова биле, особено ако жената е млада и добре сложена. Но дори да е направила магия с питието ти, нищо не мога да направя — любовта се лекува само с любов. До това заключение са стигнали всички лечители още от най-древни времена.
— Само туй лекарство, за което говориш, ми е нужно — съгласи се Орм — и въпросът е дали можеш да ми помогнеш да си го набавя.
Брат Вилибалд с величествен жест вдигна пръст и обяви с бащински глас:
— Когато човек има проблем и не е в състояние да го разреши, може да направи само едно нещо; но ти, нещастни езичнико, не можеш да последваш съвета ми. Единственото средство е да се помолиш на бога, а това ти не можеш да сториш.
— Той често ли ти помага? — попита Орм.
— Да, когато го моля за разумни неща — прочувствено отговори свещеникът, — а това е повече от всичко, което твоите богове могат да направят. Не ми обръща внимание, когато се оплаквам от незначителни бележки, с които мисли, че мога чудесно да се справя сам. И наистина със собствените си очи видях как по време на бягството ни по море светият и благословен епископ Попо отправяше отчаяни молитви към бога и към свети Петър да го отърват от морската болест, а те не му обръщаха внимание. Но когато бях в църквата с тия добри хора и ни заплашваха жаждата, гладът и мечът на антихриста, молехме господ за помощ и той ни чу и отговори на молитвите ни, макар че сред нас нямаше ни един тъй свят в неговите очи както епископът. Пратениците скоро дойдоха и ни спасиха. От една страна, те бяха пълномощници на крал Етелред пред езическите водачи, но от друга — бяха божи пратеници от небето, дошли да ни помогнат в отговор на всичките ни най-горещи молитви към него.