Орм кимна и каза, че сигурно има нещо вярно в думите на брат Вилибалд, след като той сам е бил свидетел на събитията.
— Сега започвам да разбирам — рече той — защо планът ми да ви извадим с дим от кулата не се осъществи. Без съмнение този бог, или на когото там сте се молили, е заповядал да излезе вятър и да разпръсне пушека.
Брат Вилибалд потвърди, че тъкмо това се е случило, божият пръст се е противопоставил на злонамерените им замисли и ги е провалил.
Орм мълчаливо размишляваше и подръпваше колебливо брадата си.
— Майка ми на стари години е станала християнка — най-после се обади той. — Научила е две молитви, които често повтаря, смята, че те са най-ефикасни. Казва, че са ме спасили от смърт и ме върнали вкъщи след толкова много премеждия и опасности, макар че Синия език и аз взехме дейно участие в преодоляването им, а също и ти, свещенико. Започвам да усещам как скоро може и аз да помоля тоя бог да ми помогне, след като е толкова отзивчив. Но не зная какво ще иска в замяна, нито пък как да се обърна към него.
— Не можеш да викаш господ на помощ — решително отсече брат Вилибалд, — докато не станеш християнин, а не можеш да станеш такъв, преди да те покръстят. И не можеш да се покръстиш, без да се откажеш от лъжливите си богове и да се обявиш за убеден последовател на Отца, Сина и Светия дух.
— Колко много условия — рече Орм. — Повече дори от тези на Аллах и неговия Пророк.
— Аллах и неговият пророк? — възкликна изненадан малкият свещеник. — Какво знаеш ти за тях?
— Повече съм пътувал по света от теб — отговори Орм. — Когато служих при Алмансур в Андалусия, трябваше да се молим на Аллах и Пророка му по два, та понякога дори и по три пъти на ден. Ако ти е интересно да чуеш, още помня молитвите.
Брат Вилибалд вдигна ръце ужасен.
— В името на Отца, Сина и Светия дух! — извика той. — Спаси ни от изкушенията на Сатаната и всички хитрини на лукавия Аллах. Положението ти наистина е много тежко — да почиташ Аллах, е най-страшната ерес. Още ли изповядваш неговата религия?
— Това беше, докато служех при Алмансур — отвърна Орм, — защото господарят ми бе заповядал така; а той беше човек, на който никой не би сглупил да противоречи. Откакто го напуснах, не съм почитал никой бог. Може би затова напоследък не ми върви.
— Изненадан съм, че епископ Попо не бе чул нищо за това, докато живееше в двореца на крал Харалд — каза брат Вилибалд. — Ако знаеше, че се кланяш на черния измамник, щеше незабавно да те покръсти — толкова е усърден и набожен — дори ако трябваше дванадесет от безумците на краля да те държат насила във водата. Хубаво е да спасиш една обикновена душа от тъмнина и слепота; дори душите на скандинавците може би заслужават милосърдие, макар че, признавам, трудно бих повярвал в това след всичко, което съм изстрадал при тях. Но всички добри хора смятат, че седемкратно по-голям успех е да спечелиш някой, който е бил в примката на Мохамед. И Сатаната дори не е причинил толкова много пакости като него.
Орм попита кой пък е Сатаната и брат Вилибалд му разказа.
— Тогава сигурно — рече Орм, — без да искам, съм го разгневил, когато съм спрял да се кланям на Аллах и неговия Пророк, и оттук са започнали всичките ми неприятности.
— Точно така — потвърди малкият свещеник. — Добре, че най-после разбра колко, си съгрешил. Положението ти в момента е направо безнадеждно, предизвикал си гнева на Сатаната, без да се ползуваш от божието покровителство. Докато си почитал Мохамед, прокълнато да бъде името му. Сатаната ти е бил съюзник и така донякъде си имал късмет.
— Това бяха и моите страхове — каза Орм. — Рядко някой може да се озове в такава безизходица като мен. Непосилно е да си в немилост както пред Бога, така и пред Сатаната.