Орм постоя известно време, потънал в размишления. Накрая промълви:
— Заведи ме при пратениците. Искам да говоря с хора, които имат влияние пред Бога.
Епископите се бяха върнали от бойното поле, където благословиха умрелите; възнамеряваха да си тръгнат на следващия ден. По-старият беше много уморен — цял ден бе ходил от труп на труп и-сега се бе оттеглил да почине, а лондонският епископ беше поканил Гудмунд в квартирата си и пиеше с него — последен опит да го убеди, че трябва да се съгласи да го покръстят в християнството.
Още от самото си пристигане в Молдън епископите бяха положили всички усилия да спечелят вождовете на викингите за своята религия. Така им бяха наредили крал Етелред и неговият архиепископ; ако успееха, кралят щеше да се прослави неимоверно пред Бога и пред своя народ. Не бяха постигнали много с Торкел. Беше отговорил, че до този момент има достатъчно добър късмет в боя, във всеки случай значително по-добър, отколкото християните, така че няма защо да си търси нови богове. Не бяха убедили и Йостейн. Той изслуша безмълвно всичките им аргументи, докато седеше с ръце, кръстосани върху дръжката на огромната бойна секира, която бе нарекъл Вдовишка тъга и винаги носеше със себе си. Гледаше ги изпод сключените си вежди, когато му обясняваха тайнствата на Христа и царството господне. Накрая се разсмя неудържимо, захвърли шапката си на пода и попита епископите дали го мислят за идиот.
— В продължение на двадесет и седем зими служа при голямото жертвоприношение в Упсала — рече той. — Унизително е да ми продънвате ушите с такива празни приказки, предназначени за деца и старици. С тая брадва, дето виждате тук, съм отсичал главите на тези, които сме принасяли в жертва на боговете, за да имаме добра реколта, и съм закачал телата им на свещените дървета пред храма. Сред тях имаше и християни, да, дори свещеници — коленичили в снега, голи и хленчещи. Кажете ми, какво са спечелили, като са се кланяли на този ваш Господ?
Епископите потрепераха и се прекръстиха; разбраха, че няма никакъв смисъл да се опитват да спорят с човек като него.
Но за Гудмунд хранеха повече надежди; беше любезен и добронамерен към тях, изглеждаше заинтересован от това, което му говореха. Когато си бе пийнал добре, дори им благодареше за красивите слова и за загрижеността към духовното му добруване. Но досега не им беше дал определено съгласието си. Затова лондонският епископ го беше поканил на голяма вечеря, с много специални гозби и напитки, надявайки се да го подтикне към положително решение.
Гудмунд лакомо грабеше от всичко, поставено пред него; когато се наяде и напи до насита, музикантите на епископа му посвириха толкова хубаво, че чак сълзи закапаха по брадата му. Тогава духовникът започна да го обработва; говореше му с най-убедителен глас и внимателно подбираше думите си. Гудмунд слушаше и кимаше с глава; накрая призна, че много неща в християнството му се струват привлекателни.
— Ти си добър човек — каза той на епископа. — Щедър и мъдър, пиеш като воин и на човек му е приятно да те слуша как приказваш. Бих желал да изпълня молбата ти; но да знаеш, че това, което искаш от мен, не е малка услуга. Колко неприятно ще е да стана за посмешище на домашните си и на съседите, като се върна вкъщи, защото съм се оставил на свещениците да ме измамят с разни глупости. Все пак вярвам, че човек като теб безспорно разполага с голяма власт и владее много тайни. Имам тук един предмет, открит наскоро, който искам да благословиш с молитва.
Извади изпод ризата си малкия златен кръст и го поднесе под носа му.
— Намерих това в дома на един заможен мъж. Двама мои войници бяха убити заради него. Не съм виждал по-красива играчка. Смятам да го дам на малкия си син, щом се върна вкъщи. Казва се Фолке, а жените му викат Филбитер. Малък здрав негодник, който има особено предпочитание към злато и сребро. Никак не е лесно да му вземеш нещо, след като веднъж е попаднало в ръцете му. Няма да се сдържи, като види тоя кръст. Но добре ще е да го благословиш, за да му донесе късмет. Искам синът ми да стане силен и богат, да може да си седи у дома и всички да го почитат, да гледа как посевите му зреят и добитъкът му се угоява и да не трябва немил-недраг сред чужденците и техните войски да обикаля моретата, за да си вади хляба.
Епископът се усмихна, взе кръста и промълви нещо на него. Много доволен, Гудмунд го напъха обратно под ризата си.
— Ще се върнеш богат вкъщи — рече епископът — благодарение на щедростта и миролюбието на добрия крал Етелред. Но повярвай, ако се покръстиш, късметът ти ще стане още по-добър.
— Човек не може да има прекалено добър късмет — каза Гудмунд, като подръпваше замислено брадата си. — Вече съм решил от кой съсед ще купя земя, като се върна у дома, и каква къща ще си построя на нея. Ще е голяма, с много стаи, от най-доброкачествен дъб. Но ако искам да я направя по свой вкус, ще ми трябва много сребро. Не мисля, че някой ще изпитва желание да ми се присмива за това, което съм вършил в чужбина, ако в ковчежето ми е останало достатъчно сребро. Затова ще изпълня волята ти. Увеличи моя дял от подаръка на крал Етелред с още сто марки и ще ти позволя да ме покръстиш, ще следвам вярно Христа до края на живота си.