— Човек не трябва да гледа на нещата по този начин — кротко отвърна епископът, — щом иска да го допуснат в братството на Христа. Но не те виня много, без съмнение не си чувал словата: „Благословени са нищите“, а опасявам се, че ще ми отнеме доста време, за да ти изясня правотата им. Само помисли колко много сребро ще получиш от крал Етелред — толкова, колкото никой друг на света не може да ти предложи. И макар да е велик владетел, хазната му не е бездънна. Дори да иска, не е по силите му да удовлетвори твоето желание. Тъй като си вожд, мисля, че бих могъл да ти предложа кръщелен подарък от двадесет марки, но не повече. Дори това може да се види на краля прекалено много. А сега те моля да опиташ едно питие, което поръчах да направят специално за нас и което, мисля, е непознато във вашата страна. Представлява греяно вино, примесено с мед и редки подправки от Изтока, наречени кардамон и канела. Хората, които разбират от хубави напитки и съчиняват стихове за тях, твърдят, че няма по-приятно на вкус питие от него, нито пък по-ефикасно средство за разсейване на лошото настроение и мрачните мисли.
Гудмунд много го хареса; но предложеното от епископа все още му се виждаше недостатъчно. За толкова малко, обясни той, не би рискувал да жертвува доброто си име у дома, в Източен Гутеланд.
— Но от приятелски чувства към теб — добави той — ще го сторя за шестдесет марки. За по-малко не мога да ти се продам.
— Няма граници приятелството, което изпитвам към теб — отвърна епископът, — както и желанието ми да те въведа в християнското братство, тъй че да можеш да споделиш с нас богатствата небесни. За да задоволя желанието ти, бих посегнал дори към собственото си бедно ковчеже. Но, уви, притежавам малко блага и десет марки са всичко, което мога да прибавя към първоначалното си предложение.
Гудмунд поклати глава и сънливо затвори очи. В този момент пазарлъкът бе прекъснат от внезапно раздвижване пред вратата; вътре нахълта Орм, понесъл съпротивляващия се брат Вилибалд под мишница, и двамата пазачи, които се бяха вкопчили в дрехите му, крещейки, че не бива да безпокои епископа.
— Свети отче! — промълви той. — Аз съм Орм, син на Тосте, от Възвишението в Сконе. Капитан съм от флотата на Торкел Високия. Искам да ме покръстиш и да ми позволиш да те придружа до Лондон.
Епископът го изгледа изумен и малко разтревожен. Но като видя, че не е нито пиян, нито пък обезумял, го попита какво означава тази молба; не е свикнал скандинавци да нахлуват при него с подобни желания.
— Искам да се поставя под божието покровителство — отвърна Орм. — В ужасна безизходица съм. Този свещеник ще ти обясни всичко по-добре от мен.
Брат Вилибалд помоли епископа да го извини, че заради Орм е нарушил покоя му. Добави, че не бил дошъл по своя воля; бил принуден с груба сила от този берсерк езичник, който го повлякъл през вратата, покрай бдящите пазачи, въпреки отчаяната му съпротива и протести. Той самият съзнавал, че епископът е зает с важни дела.
Епископът любезно отговори, че повече не трябва да споменава за това. Посочи с пръст Гудмунд, който, с помощта на последната чаша подправено вино, бе заспал на стола си.
— Много труд положих, за да го убедя да се покръсти, но не успях. Душата му е изпълнена със земни грижи. Сега на негово място господ ми изпраща друг езичник, който дори идва по собствено желание. Добре си дошъл, невернико! Готов ли си да влезеш в нашето братство?
— Да — отвърна Орм. — Вече съм служил на пророка Мохамед и неговия бог, а разбирам, че няма по-страшно нещо от това.
Очите на епископа се изцъклиха; удари три пъти кръста на гърдите си и поръча да донесат светена вода.
— Мохамед и неговия бог? — запита той брат Вилибалд. — Какво означава това?
Орм и малкият свещеник с общи усилия обясниха как стоят нещата. После епископът обяви, че е видял много грехове и непросветеност през живота си, но никога не е срещал човек, който е служил на Мохамед. Когато светената вода пристигна, той взе едно клонче, потопи го в нея и го тръсна над Орм, като междувременно редеше молитви, за да изгони злите духове от тялото му. Орм пребледня; по-късно разказваше, че едва понесъл това поръсване, от него цялото му тяло се разтресло и сякаш косата на тила му се опитвала да се изправи. А епископът енергично продължаваше да го пръска, докато най-сетне спря и каза, че това е достатъчно.