— Не се търкаляш на пода в истерични припадъци — обясни той на Орм, — нямаш пяна по устата, нито пък усещам тялотото ти да излъчва неприятна миризма. Всичко това показва, че злият дух те е напуснал. Слава тебе, господи!
После ръсна малко светена вода и върху Гудмунд; той мигновено скочи и им изкрещя да свият платното; после се тръшна обратно на пейката и звучно захърка.
Орм избърса водата от лицето си и попита дали това ще има същия ефект като покръстването.
Епископът отвърна, че между този обред и кръщението съществува огромна разлика, че човек в никакъв случай не може толкова лесно да се покръсти в християнството, най-малко някой, който е служил на Мохамед.
— Първо следва да се отречеш от лъжливите си богове — продължи той — и да се закълнеш в Отца, Сина и Светия дух. Освен това трябва да те въведем в християнското учение.
— Нямам богове, от които да се отричам — рече Орм, — готов съм да се обвържа с бога, сина му и тоя техен дух. А обучението вече съм го получил — първо от монасите в Ирландия, после в двореца на крал Харалд, а донякъде и вкъщи от старата ми майка. Сега чух още много за него от този свещеник, който ми е приятел и ми разказа доста работи за Сатаната. Затова мисля, че съм осведомен не по-зле от всеки друг..
Епископът кимна с глава одобрително и каза, че му е приятно да чуе това, рядко се срещат езичници, които имат такова желание да се осведомят по свети въпроси. Потри нос и крадешком хвърли поглед към Гудмунд, който спеше здраво. Обърна се отново към Орм.
— Има още нещо — рече той бавно и тържествено. — Потънал си в грехове по-дълбоко от всички, които съм срещал, защото си служил на лъжлив пророк, най-черния от всички вождове на Сатаната. Ако сега, след като си участвувал в такива отвратителни обреди, искаш да се прислониш под крилото на истинския бог, подходящо е да поднесеш на него и на църквата му някакъв дар, за да покажеш, че покаянието ти е искрено и действително си се отрекъл от лошите си привички.
Орм отвърна, че намира за съвсем естествено да даде нещо, за да подобри късмета си и да купи божието благоволение. Попита епископа какво се разбира под „подходящ подарък“.
— Зависи от потеклото и от богатството на човека — отвърна той, — а също и от това колко големи са греховете му. Веднъж покръстих един датски вожд, дошъл тук да си търси наследството. Даде на църквата пет вола, буренце бира и двадесет фунта пчелен восък. В старинните писания се говори за хора от благородно потекло, които дали десет, дори дванадесет марки сребро и освен това построили църква. Но те довели да се покръсти и цялото си домочадие.
— Не искам да дам по-малко от другите — каза Орм. — Трябва да знаете, че във вените ми тече кръвта на Широката Прегръдка. Ще построя църква веднага щом се върна в родината, ще покръстиш целия ми екипаж и ще ти дам. петнадесет марки сребро. Но в замяна ще очаквам да ме препоръчаш на бога.
— Ти си истински вожд — радостно извика епископът, — ще направя всичко, което е по силите ми, за да ти помогна.
И двамата бяха доволни от сделката. Епископът се чудеше дали Орм е говорил сериозно, когато каза, че ще покръсти със себе си и екипажа.
— Щом аз съм християнин — обясни Орм, — няма да търпя езичници на борда си. Какво ще си помисли господ, ако позволя това. Ще направят като мен, а щом аз им наредя, не ми противоречат. На кораба има мъже, които вече са кръщавани един, дори и два пъти, но още веднъж няма да им навреди.
Помоли епископите и цялата им свита да му направят честта да се качат на кораба му на следващата сутрин. за да ги закара до Лондон и Уестминстър по реката и там да извършат кръщението.
— Корабът ми е хубав и голям. Ще е малко понатъпкан с толкова гости на борда, но пътуването няма да трае дълго, а времето е хубаво и спокойно.
Той настояваше много за това, но епископът отговори, че не може да вземе решение за толкова важно нещо, преди да го обсъди със своя събрат и с останалите, затова Орм трябва да има търпение до следващия ден. Раздели се с епископа с много благодарности и се върна в квартирата си заедно с брат Вилибалд. Свещеникът не бе говорил много в присъствие на епископа, но щом напуснаха къщата, започна да се кикоти.
— Какво те забавлява толкова? — попита Орм.
— Само си мислех колко грижи си създаде заради дъщерята на крал Харалд. Но смятам, че си много изпълнителен.
— Ако всичко се нареди както искам, няма да останеш невъзнаграден. Сякаш късметът ми се оправи, откак те срещнах пак.