Останал сам, епископът седя известно време усмихнат, после накара прислужниците да събудят Гудмунд. Това отне доста време, но накрая те успяха, въпреки че той ръмжеше да не го безпокоят.
— Обмислих въпроса, по който говорихме — рече епископът, — и, с божията помощ, мисля, че мога да ти обещая четиридесет марки сребро, ако позволиш да те покръстя.
Щом чу това, Гудмунд се разсъни и след кратък спор си стиснаха ръцете при уговорката от четиридесет и пет марки и фунт от подправките, конто епископът използуваше, за да ароматизира виното си.
На следващия ден в квартирата на Торкел вождовете обсъдиха предложението на Орм да заведе с кораба си епископите до Уестминстър. Като чу идеята, Гудмунд също пожела да се присъедини. Каза, че след като пълномощниците им осигуряват безопасност и те вече са сключили мир с крал Етелред. желае да присъствува, когато кралят тегли среброто му, за да се увери, че всичко е направено както трябва.
Торкел сметна искането за разумно и добави, че с удоволствие би ги придружил, ако ръката му е по-добре. Йостейн реши, че е напълно достатъчно един от водачите да отиде; иначе англичаните може да се изкушат да ги нападнат. Не трябва да прибързват и да отслабват мощта на основния си корпус в лагера, преди да са си взели среброто.
Времето беше толкова хубаво, че епископите не можаха да се откажат от едно пътуване с кораб. Единствената им грижа бе да не се сблъскат с пирати. Накрая решиха Гудмунд също да тръгне с кораба си и да отплават за Уестминстър заедно. Там възможно най-бързо щеше да се извърши претеглянето на среброто. А в случай, че викингите се срещнеха със самия крал, щяха да му благодарят и ако се забавеше прекалено дълго с подаръка, да му съобщят, че възнамеряват да подновят грабежите си, и то с много по-широк размах отпреди.
Орм събра мъжете от екипажа и им каза, че скоро ще отплават за Уестминстър с издигнат щит на мачтата, за да превозят пратениците на крал Етелред.
Неколцина възроптаха; твърдяха, че, както се знае, опасно е да качат свещеник на борда, а пък епископ може да им донесе още повече неприятности.
Но Орм ги успокои и ги увери, че всичко ще бъде наред. Обясни, че тия духовници са толкова свети, че не може да им се случи нищо лошо, каквито и хитрини да използуват морските хора. После продължи:
— Когато стигнем в Уестминстър, ще се покръстя в християнството. Обсъдих много подробно въпроса с тези свети мъже и те ме убедиха, че е чудесно да почиташ Христа, затова смятам да започна възможно най-бързо.
Но хубаво е на един кораб всички да мислят еднакво и да следват еднакви обичаи. Затова бих искал да се покръстите с мен. Ще бъде от полза за всички. Бъдете сигурни, щом ви казвам аз. Ако някой е против, нека се обади веднага; но той ще трябва да напусне кораба ми заедно с всичките си принадлежности и ще престане да бъде мой последовател.
Мъжете започнаха да си хвърлят неуверени погледи и да се чешат зад ушите. Но Едноокия Рап, кормчията на кораба, от който повечето от тях се страхуваха, стоеше пред събрания екипаж и щом чу думите на Орм, хладнокръвно кимна с глава — слушал го бе да говори така при друг случай в миналото. Като видяха Рап, останалите не се възпротивиха.
Орм продължи:
— Знам, че сред вас има хора, които вече са били кръщавани в отечеството, в Сконе; вероятно са получили риза или туника като награда, или пък малък кръст, който се носи на шнур около врата. Случва се някои да казват, че не са спечелили много от покръстването си. Но те са имали евтина церемония, предназначена само за жени и деца. Този път тя ще бъде извършена по друг начин, от по-висши духовници и те ще си спечелят божието покровителство и добър късмет за цял живот. Справедливо е да платим за благата, които ще спечелим. Лично аз дарявам голяма сума за закрилата и щастието, които ще получа; и всеки от вас трябва да даде по едно пени.
Разнесе се шепот, чуха се реплики, че това е нова измишльотина — човек да плаща, за да се покръсти, че едно пени не е малка сума.
— Не насилвам никого — добави Орм. — Който смята, че това е неприемливо, може да си спести парите, като се бие с мен веднага щом покръстването завърши. Ако спечели, няма кой да го накара да плати, а и да загуби, пак ще си спести разходите.
Повечето моряци харесаха думите на Орм, а неколцина предизвикателно подканяха да се обади оня член от екипажа, който смята да се стиска. Но тези, към които бяха отправени думите им, се поусмихнаха едва-едва и решиха да извлекат максимална полза от всичко, което получат за парите си.
Гудмунд и Орм взеха по един епископ на борда си — по-старият и свитата му отидоха при Гудмунд, а лондонският епископ се качи при Орм, който покани при себе си и брат Вилибалд. Епископите благословиха корабите, помолиха се за щастливо плаване и издигнаха знамената си. После потеглиха; веднага излезе попътен вятър и хубаво време, а това накара мъжете да се отнасят към тях с повече уважение, Навлязоха в Темза с прилива, прекараха нощта в устието и на следващата утрин, щом се зазори, загребаха нагоре по реката.