Пред колибите, пръснати между дърветата по речния бряг, стояха хора и гледаха корабите със страх; мъжете, които ловяха риба в реката, се приготвиха да бягат веднага щом те се появяха, но зървайки знамената на епископите, се успокояваха. Тук-таме се виждаха опожарени села, изоставени след посещението на викингите; по-нагоре стигнаха до място, където реката бе преградена от четири реда насипи — само в средата бе оставен тесен канал. Там бяха застанали три големи наблюдателни кораба, пълни с въоръжени мъже. Викингите бяха принудени да спрат гребането, англичаните стояха в центъра с готови за бой екипажи и им препречваха пътя.
— Ослепели ли сте — разкрещя се Гудмунд през реката, — или сте си изгубили ума? Не виждате ли, че сме сложили щит на мачтата, за да покажем, че искаме мир и возим свети епископи на борда?
— Не ни баламосвайте — дойде отговор. Пълни сте с хитрини и дяволии.
— Идваме да се покръстим — нетърпеливо извика Орм. От наблюдателните кораби се разнесе смях и един глас изкрещя:
— Уморихте ли се от своя господар и повелител Дявола?
— Да! — разярено викна Орм, при което смехът отсреща се удвои.
Всичко предвещаваше бой. Орм бе побеснял от подигравките и заповяда на Рап да спре и да нападне най-близкия кораб, където смехът бе най-силен. Но епископите вече бяха успели набързо да навлекат одеждите си; вдигнаха високо жезлите си и извикаха ни всички да стоят мирно. На Орм не му се щеше да се подчини; Гудмунд също смяташе, че искат прекалено много от тях. Епископите извикаха на сънародниците си и им казаха нещо със строг тон. Най-после те разбраха, че духовниците са наистина такива, за каквито се представят, а не пленници или дегизирани пирати. Пуснаха викингските кораби и освен разменените остри обиди между екипажите, докато преминаваха канала, до стълкновение не се стигна.
Орм стоеше с копие в ръка и още пребледнял от гняв, се взираше в наблюдателните кораби.
— С удоволствие бих ги научил на по-добри обноски — сподели той с брат Вилибалд. Свещеникът стоеше до него и не прояви никакви признаци на страх, когато боят изглеждаше неизбежен.
— Който вади меч, от меч умира — отвърна той. — Така е казано в свещената книга, където е събрана цялата мъдрост на света. Как щеше да се добереш до дъщерята на крал Харалд, ако се беше бил с корабите на крал Етелред? Но ти си човек на насилието и винаги ще си останеш такъв. Много ще страдаш от тона.
Орм въздъхна и хвърли копието си.
— Ще бъда по-миролюбив, когато стане моя — рече той.
Но малкият свещеник поклати тъжно глава.
— Може ли леопардът да си махне петната? Или черният човек да си смени кожата? И това е написано в свещената книга. Благодари на бога и на епископите, че ти помогнаха.
Скоро преминаха завоя на реката и видяха Лондон, който се разстилаше пред тях на десния бряг. Викингите си глътнаха езика при тази гледка — градът бе толкова голям, че от реката не виждаха края му. Свещениците ги осведомиха, че по изчисления в него били настанени над тридесет хиляди души. Много от скандинавците не можеха да си представят от какво живеят толкова много хора, събрани на едно място, без да имат ниви или добитък. По-мъдрите обаче знаеха, че тия градски жители са лоши и коварни и добре знаят как да се изхранват на гърба на честните селяни, без да докоснат плуг или вършачка. Затова било добре, спореха тези мъже, от време на време някои смели моряци да ги посещават, за да ги освободят от това, което са откраднали от другите. Всички съзерцаваха като омагьосани града, гребейки бавно срещу течението, и си мислеха, че тук наистина трябва да има огромни богатства, за които си струва да се бият.
Но Орм и Едноокия Рап казаха, че са виждали и по-големи градове, че това е село в сравнение с Кордова.
Гребяха към огромния мост, построен от исполински трупи — толкова висок, че под него можеха да минат и най-големите кораби, стига да свалят мачтите си. Много народ се стече да ги гледа; между тях и доста въоръжени мъже, които крещяха с пълно гърло нещо за езичници и дяволи, но щом чуха как епископите им викат със звучен глас, че всичко е наред и че е сключен мир с морските нашественици, те избухнаха в радостни възгласи. Щом корабите приближиха, на моста се струпа тълпа от хора, които искаха да ги видят отблизо. Моряците съзряха сред тях няколко хубави млади жени и ентусиазирано започнаха да им подвикват по-бързо да слязат долу; обещаваха им, че на борда щели да намерят красиви подаръци, сребро, много забавления и смели мъже, както и достатъчно свещеници, които да им простят греховете по най-християнски начин. Една-две кокетно се разкиснаха и отвърнаха, че точно това смятали да направят, но разстоянието било прекалено голямо, за да скочат; а в този момент разярените им роднини ги сграбчиха за косата и съответно им обещаха, че пръчката ще играе на голо, задето разменят такива неприлични забележки с езичниците.