Брат Вилибалд тъжно поклати глава и каза, че в днешно време младежта, дори в християнските общности, създава много проблеми. В този момент минаваха под моста. Рап, застанал на кормилното гребло, направи същия жест и мрачно промърмори, че където и да се намират, жените винаги дърдорят глупости.
— Трябваше да си затварят устата и веднага да скочат, както им беше казано.
Вече наближаваха Уестминстър; зад дърветата се извисяваха високите му кули. Епископите отново облякоха великолепните си одежди, а придружителите им монотонно запяха старинен химн — същият, който свети Колумбанус36 обичал да пее, когато кръщавал езичниците:
Гласовете им се носеха сладко и звънливо над водата в ясната вечер. Щом налучкаха ритъма, гребците нагодиха удара си в такт с него и единодушно решиха, че химнът е много подходящ да се пее по време на гребане.
Когато спряха да пеят, завиха надясно и завързаха кораба на пристана под червените стени на Уестминстър.
Трета глава: ЗА ЖЕНИТБА, ПОКРЪСТВАНЕ И ЗА СРЕБРОТО НА КРАЛ ЕТЕЛРЕД
Крал Етелред Безгласния си седеше нещастен в Уестминстър, заобиколен от доста гласовити съветници, и чакаше да чуе резултата от преговорите със скандинавците. Бе събрал около себе си всичките си воини отчасти за да осигури защита за собствената си особа в тия опасни времена, отчасти за да държи под око лондончани, които бяха понадигнали глас след поражението при Молдън. При него беше и архиепископът, за да му помага и да го успокоява, но бе успял да постигне съвсем малко в това отношение. След заминаването на пратениците притеснението на краля бе нараснало толкова много, че изцяло се бе отказал от лова и бе загубил интерес към литургиите и жените. По-голямата част от времето си прекарваше в биене на мухи — занимание, в което беше невероятно сръчен.
Но щом чу, че пратениците са се върнали и са сключили мир с нашествениците, той излезе от меланхолията си; а когато му казаха, че вождовете и екипажите им са дошли заедно с тях, за да се покръстят, въодушевлението му нямаше граници. Незабавно заповяда да забият всички камбани в града и чужденците да бъдат забавлявани по царски.
Като разбра, че викингите наброяват два пълни корабни екипажа, отново се постресна — не можеше да реши дали да приеме този факт като чудесна вест или като бедствие. Упорито зачеса брадата си и поиска мнението на свещениците, придворните и дворцовите си сановници. Накрая решиха да позволят на викингите да лагеруват в околностите на града, но да не ги пускат вътре, а охраната на градските стени да се подсили. Във всички църкви щяха да обявят, че тълпите от езичници са се стекли в Лондон, защото търсят кръщение и напътствия за душата, та щом чуят това, жителите му да възхвалят бога и краля и да им благодарят, че са предизвикали подобно чудо. Кралят каза, че на следващата сутрин, след като е имал няколко часа да си почине и се отпусне от напрежението през последните две седмици, ще изслушат посланиците; те могат да доведат със себе си и вождовете, които искат да покръстят.
Скандинавците продължиха към мястото, отредено им за лагеруване, а дворцовите служители се разтичаха да им осигурят всичко, от което биха имали нужда — приеха ги като кралски гости. Скоро из въздуха се разнесе пращенето на огромни огньове н мученето на добитък, който са повели на заколение. Най-много се харчеха белият хляб, мазното сирене, медът, яйченият сладкиш, прясното свинско и хубавата бира, предназначена единствено за крале и епископи. Хората на Орм бяха по-шумни и по-капризни в изискванията си от екипажа на Гудмунд — смятаха, че щом ще ги покръстват, имат право на най-доброто.
36
Абат и мисионер, роден през 540 г. в Италия. Един от най-влиятелните монаси — мисионери, разпространявали християнството в Европа. — Б. пр.