Но мисълта на Орм бе насочена към нещо много по-важно от стомасите на моряците му; той жадуваше да посети друга част от града с брат Вилибалд, когото не изпускаше от очи. Беше се разболял от безпокойство да не би нещо лошо да се е случило на Юлва. Още не можеше да повярва, че ще я намери жива и здрава въпреки уверенията на свещеника. Беше сигурен, че е дала другиму дума или е избягала, че е била отвлечена, или пък че кралят, за който се говореше, че бил голям любител на жените, е забелязал красотата й и я е взел за наложница.
Безпрепятствено минаха през градските порти — пазачите не смееха да препречат пътя на един чужденец, придружен от свещеник. Брат Вилибалд го поведе към обширното абатство, където, като гост на абата, живееше епископ Попо. Той току-що се беше върнал от вечерна молитва. Изглеждаше по-стар и по-слаб, отколкото Орм си го спомняше от последната им среща в двореца на крал Харалд; но щом съзря брат Вилибалд, лицето му засия.
— Хвала на господа, че се завърна жив и здрав — рече той. — Нямаше те дълго време и бях започнал да се страхувам да не би да ти се е случило нещо лошо по пътя. За много неща имам да те питам. Но кой е този мъж, който си довел със себе си?
— Седяхме на една и съща маса в салона на крал Харалд вечерта, когато ти разказа историята за кралския син, когото обесили за косата — обясни Орм. — Но тогава там имаше толкова много хора и междувременно се случиха доста неща. Казвам се Орм Тостесон и пристигнах в тая страна със собствения си кораб заедно с флотата на Торкел Високия. А тази вечер дойдох тук, за да се покръстя и да прибера любимата си.
— Преди е бил последовател на Мохамед — нетърпеливо се намеси брат Вилибалд, — но сега желае да се откаже от съюза си с дявола. Това е човекът, когото излекувах след миналогодишното коледно празненство при крал Харалд — когато се биха в салона пред пияните крале. Той и другарят му бяха заплашили брат Матиас с Копие, защото се опитал да им проповядва християнското учение. Но сега иска да се покръсти.
— В името на Отца, Сина и Светия дух! — възкликна разтревожен епископът. — Наистина ли е служил на Мохамед?
— Лондонският епископ го пречисти и поръси със светена вода — успокои го малкият свещеник. — Той е сигурен, че злите духове са го напуснали.
— Дошъл съм да взема Юлва, дъщерята на крал Харалд — нетърпеливо се обади Орм. — И кралят, пък и самата тя ми бяха дали обещание за женитба.
— А владетелят умря и остави езичниците в Дания да воюват помежду си — рече малкият свещеник.
— Свети отче — промълви Орм, — много бих искал да я видя веднага.
— Този въпрос не може да се уреди така лесно — каза епископът и ги покани да седнат.
— Заради нея е дошъл в Лондон да се покръсти заедно с целия си екипаж — обясни брат Вилибалд.
— И е служил на Мохамед — възкликна епископът. — Това наистина е чудо невероятно. Господ още ми доставя радостни моменти, макар че е решил да ме остави да прекарам последните си дни в изгнание и да видя как пропада всичко, което съм постигнал през живота си.
Накара прислугата си да донесе бира и заразпитва пришълците за последните новини от Дания и за събитията в Молдън.
Брат Вилибалд подхвана да разказва надълго и нашироко, а Орм въпреки нетърпението си го допълваше с всяка подробност, която можеше да се сети. Епископът беше почтен и благ човек и не му даваше сърце да го лиши от сведенията, които очакваше с нетърпение.
След като му разказаха всичко, което знаеха, той се обърна към Орм и каза:
— И така, сега си дошъл да ми отнемеш Юлва, моята кръщелница? Не е малка дързост да се домогваш до ръката на една кралска дъщеря. Но вече съм се уверил какви са чувствата й по този въпрос; а господ ми е свидетел, че тя знае какво иска.
Поклати глава и се усмихна безмълвно.
— Може да накара един стар човек, какъвто съм аз, поел грижата за нея, да побърза да се скрие в гроба — продължи той. — И ако ти си в състояние да я овладееш, сигурно си по-мъдър от мен или пък от крал Харалд. Но неведоми са пътищата на бога, нашия повелител; затова, след като се покръстиш, няма да ти преча. Наистина голямо бреме ще падне от плещите ми, когато се ожени.
— Прекалено дълго бяхме разделени, тя и аз — рече Орм. — Недей повече да я държиш далеч от мен.
Епископът колебливо потри носа си и отбеляза, че подобно нетърпение у един млад мъж е напълно обяснимо, но вече е късно и сигурно ще направят по-добре, ако отложат срещата за след покръстването, Но накрая се остави да го убедят, повика един от дяконите си, накара го да събуди четирима негови служители и заедно с тях да отиде при лейди Ерментруд, да я поздрави от негово име и да я помоли въпреки късния час да им позволи да заведат дъщерята на крал Харалд при него.