— Направих всичко възможно да я държа далеч от мъжките погледи — добави той, след като дяконът излезе. — Налагаше се, за момиче с нейната хубост, което се намира на такова място — сега кралят, целият му двор и войниците му се установиха тук. Настанил съм я при монахините на светата кралица Берта, съвсем наблизо до нашето абатство. Оказа се гост, който създава доста неприятности, въпреки че монахините я приеха много топло. На два пъти се опита да избяга, защото, както твърдеше, този живот я отегчавал; а веднъж, неотдавна, разпали страстите на двама млади мъже от добри семейства, които я зърнали в градината на монахините и някак си успели да разменят няколко думи с нея през стената. Така силно им въздействувала, че рано една сутрин те се покатерили по стената и влезли в двора на абатството, придружени от прислужници и верни хора, и се били с мечове посред цветните лехи на монахините, за да решат кой от тях има право да я ухажва. Сражавали се толкова ожесточено, че накрая трябвало и двамата да ги изнесат на ръце, облени в кръв; а тя си седяла на прозореца, смеела се и се забавлявала. Подобно държание в един манастир е неприлично — може да зарази набожните сестри и много да им навреди. Макар че според мен поведението й да се дължи не на лоши намерения, а просто на безразсъдство.
— И двамата ли умряха? — запита Орм.
— Не — отговори епископът. — Оправиха се, въпреки че раните им бяха много тежки. Аз самият също се молих за тях. По това време бях болен и изтощен, отговорността за нея беше бреме за мен. Отправих й най-строго предупреждение и я помолих да приеме ръката на единия от тях — бяха се били заради нея и имаха благородно потекло. Уверих я, че ще умра с чиста съвест, ако преди това я видя омъжена. Но щом чу това, тя изпадна в бяс и заяви, че след като ни един от тях не бил убит, дуелът явно не бил много сериозен и че не иска да ги споменавам повече. Каза, че предпочита мъж, чиито врагове няма да имат нужда нито от молитви, нито от превръзки след подобен бой. Тогава за пръв път чух да споменава името ти.
Епископът се усмихна благосклонно на Орм и го подкани да не забравя бирата си.
— Имах и други грижи покрай тая история — продължи той. — Абатисата, благочестивата лейди Ерментруд, бе решила да я наложи с пръчки на голо, защото бе предизвикала тези мъже на дуел; но тъй като бедната ми кръщелница е само гостенка на метоха и освен това с кралска дъщеря, успях да я разубедя да не взема такива крайни мерки. Не беше лесно. По принцип абатисите не обичат да се вслушват в ничии съвети и нямат доверие на мъжкия ум, дори когато става дума за епископи. Но накрая смекчи наказанието си до три дни пост и молитви и слава богу, че го стори. Вярно е, благочестивата лейди Ерментруд е жена с желязна воля и притежава не по-слабо тяло — необичайно широка е в бедрата, но само бог може със сигурност да каже чия кожа щеше повече да пари, ако се беше опитала да наложи с камшика дъщерята на крал Харалд. Много вероятно е бедната ми кръщелница да бе надделяла и тогава щеше още повече да изпадне в немилост.
— Още при първата ни среща ми стана ясно, че никога не са я били — рече Орм, — макар че не се съмнявам, често си го е заслужавала. Но колкото повече я виждах, толкова по-малко ме вълнуваше този въпрос; мисля, че ще мога да се справям с нея дори понякога да проявява упорство.
— Мъдрият крал Соломон е казал — обади се епископът, — че красивата жена, на която й липсва покорство, е като свиня със златен пръстен в зурлата. Нищо чудно да е вярно, крал Соломон е разбирал от жени; и понякога, когато Юлва ми е създавала безпокойства с държанието си, с тъга съм си спомнял тези негови думи. От друга страна, често съм се улавял, че ми е трудно да й се сърдя. Най-удобно ми е да смятам, че поведението й е просто проява на младежка буйност и необузданост. Да се надяваме, че, както твърдиш, ще съумееш да я озаптиш дори когато ти стане жена, без да прибягваш до телесно наказание.
— Има още нещо, за което трябва да помислим — обади се брат Вилибалд. — Забелязал съм, че жените стават по-сговорчиви, след като родят три-четири деца. Чувал съм женени мъже да твърдят, че ако господ не бил наредил така нещата, бракът щял наистина да е непоносим.
Орм и епископът също се съгласиха с това наблюдение. После чуха отвън приближаващи стъпки и в стаята влезе Юлва. Беше тъмно, още не бяха запалили лампите; но тя веднага позна Орм и с вик се хвърли към него. Епископът скочи с необичайна за годините си пъргавина и застана помежду им с широко разперени ръце.