— Може би сме имали късмет, че си я скрила извън крепостните стени — рече Орм, — но се боя, че ще е много трудно да си я вземем — прекалено близо е до леговището на вълка.
На Юлва й олекна, като освободи съзнанието си от мисълта, която я измъчваше. Обгърна с ръка шията на епископа, пъхна няколко бадема в устата му и го замоли веднага да ги благослови и да ги венчае. Но той така се ужаси от това предложение, че се задави с един бадем и уплашено замаха с ръце.
— И аз мисля като нея — обади се Орм. Сам господ ни помогна да се срещнем отново, нямаме никакво намерение пак да се разделим.
— Не знаете какво говорите — запротестира епископът. — Такива мисли са изкушения на дявола.
— Няма да се върна при оная старица — отсече Юлва, — а тук не мога да остана. При всички случаи ще тръгна с Орм и ще е по-добре, ако първо ни венчаеш.
— Но той още не е покръстен! — отчаяно извика епископът. — Мило дете, как мога да те венчая за езичник? Скандално е да гледаш младо момиче, което не може да овладее страстта си. Никога ли не са те учили па благоприличие?
— Не — отвърна Юлва без колебание. — Баща ми ме научи на много неща, но малко знаеше за благоприличието. Не разбирам какво лошо има в това, че искам да се омъжа.
Орм извади от колана си шест марки злато, остатък от неголямото богатство, натрупано в Андалусия, и ги постави на масата пред духовника.
— Ще платя на един епископ, за да ме покръсти — каза той, — и не съм толкова беден, че да не мога да си позволя да платя на друг, за да ме венчае. Ако се застъпиш за мен пред Бога и купиш с тези пари свещи за църквата му, не мисля, че ще има нещо против първо да се оженя, а след това да се покръстя.
— Във вените му тече кръвта на Широката прегръдка — гордо рече Юлва. — Но щом имаш някакви угризения да венчаеш непокръстен мъж, защо сам не направиш това сега на място? Накарай слугите си да донесат вода и го напръскай, както правеше с болните в Дания. Какво значение има, ако после се покръсти пак с останалите пред краля? При всички положения два пъти ще бъде по-добре от веднъж.
— Не трябва да се злоупотребява със светото причастие — укорително рече епископът, — а не съм убеден, че той е готов да го получи.
— Готов е — намеси се брат Вилибалд. — А можеш и да му дадеш само временно покръстване, макар че напоследък тази церемония се изпълнява рядко. В реда на нещата е една християнка да се омъжи за човек, който е покръстен само временно.
Орм и Юлва погледнаха с възхищение към брат Вилибалд, а епископът сключи длани и лицето му сякаш се проясни.
— Старостта е отслабила паметта ми — рече той. — Или пък е от хубавото вино, макар че по принцип ми оказва положително въздействие. В древността много често се е случвало временно да се покръстват хора, които все още не желаят да се посветят на християнството, но почитат неговия бог. Какъв късмет, че брат Вилибалд е с нас, за да ни напомни за тези неща.
— От известно време насам доста съм се привързал към него, а сега той още повече спечели обичта ми. Щастието ми се усмихна от момента, в който го срещнах след двубоя.
Епископът веднага изпрати човек да извика абата и двамата негови каноници. Те с удоволствие дойдоха да му помогнат при церемонията, а също и да видят чуждоземния вожд. Епископът облече одеждите си, потопи ръка в светената вода и прекръсти Орм, докосвайки челото, гърдите и дланите му, като в същото време произнасяше благословията си.
— Сигурно свиквам — рече Орм, след като епископът свърши. — Сега това ме плаши много по-малко, отколкото когато твоят събрат ме поръси с клончето.
Всички духовници бяха на мнение, че един неверник не може да се венчае в параклиса на абатството, но че церемонията може да се извърши в стаята на епископа. Накараха Орм и Юлва да коленичат пред него върху двете раса, които им донесоха.
— Не мисля, че тази поза е привична за теб — отбеляза Юлва.
— Прекарал съм повече време на колене от кой да е друг — отговори Орм. — Това беше н периода, когато служех на Мохамед. Добре поне, че сега не е нужно да удрям чело в пода!
Двамата кимнаха в знак на съгласие, когато епископът стигна до тази част от службата, в която ги призоваваше да се множат и да живеят в мир до края на живота си. Но когато нареди на Юлва да се подчинява във всичко на съпруга си, размениха пълни със съмнение погледи.
— Ще се постарая — рече Юлва..
— В началото ще й бъде трудно — обясни Орм. — Не е свикнала на подчинение. Ще й напомням тези твои думи, ако в някои моменти ги забрави.
Когато церемонията приключи и всички божи служители им пожелаха щастие и много деца. епископът се притесни къде да прекарат първата си брачна нощ. В абатството нямаше свободна стая, нито пък в прикрепените към него постройки; не можеше да се сети и за такова място в града, където да намерят подслон.