— Ще ида с Орм — доволно рече Юлва. — Каквото е добро за него, е добро и за мен.
— Не можеш да легнеш с него край лагерните огньове заедно с останалите мъже — разтревожено възкликна епископът.
Но Орм се обади:
Този наследник на морета
и пътешественик тъй смел,
десетки пъти преоравал водата
— нива без предел, сега избра
за брачно ложе на булка
с кралско потекло
едно и от диван със слама
по-привлекателно легло.
Брат Вилибалд ги придружи до градските порти, за да се увери, че пазачите ще ги пуснат през задната врата на крепостта. Там се разделиха, те му благодариха горещо и се отправиха към пристана, където се намираха корабите. Рап бе оставил на борда двама моряци, които да го пазят от крадци. Видели се без надзор, те се бяха напили и хъркането им се чуваше отдалеч. Орм ги разтърси, събуди ги и ги накара да му помогнат да изтегли кораба в средната, дълбока част на реката. Въпреки че бяха още зашеметени от алкохола, накрая успяха да сторят това. После пуснаха котва и корабът остана там, полюшван от течението.
— Вече нямам нужда от вас — каза им Орм.
— Как да стигнем до брега? — попитаха те.
— Един смелчага няма да се затрудни да преплува това разстояние — отвърна той.
Двамата се оплакаха, че са пияни и водата е студена,
— Не съм в настроение да чакам — каза Орм, сграбчи единия за врата и за колана и го хвърли в реката с главата надолу. Другият моментално го последва, без да вдига много шум. Ехото повтаряше в тъмнината кихането и кашлянето им, докато с плисък се придвижваха към брега.
— Надявам се, че сега никой няма да ни безпокои — каза Орм.
— Не бих се оплакала от такова брачно ложе — рече Юлва.
Не затвориха очи до късно тази нощ; накрая заспаха дълбоко.
Крал Етелред беше в чудесно настроение, когато на следващия ден пратениците му се представиха с Гудмунд и Орм. Първо той ги приветствува топло с добре дошли, след това похвали водачите за ентусиазма им да се покръстят и ги попита дали са доволни от престоя си в Уестминстър. Гудмунд беше прекарал нощта в пиянство и последиците от него все още затрудняваха говора му; затова той и Орм честно можеха да отговорят, че са доволни.
Епископът започна да разказва за резултатите от мисията си и да обяснява подробно споразумението, което бяха постигнали с викингите, а присъствуващите го слушаха внимателно. Кралят седеше на трона си под един балдахин, с корона на главата и скиптър в ръка. Орм си помисли, че е съвсем различен от Алмансур и крал Харалд. Беше висок, с величествен вид, загърнат в кадифено наметало; лицето му беше бледо, с големи очи и редки кафяви вежди.
Когато епископите споменаха какво количество сребро са обещали на викингите, крал Етелред удари силно със скиптъра по облегалката на трона, а присъствуващите в залата скочиха на крака.
— Виж — възкликна той и се обърна към архиепископа, който седеше до него на един нисък стол. — Четири мухи с един замах. А с такъв удар бих могъл и повече.
Архиепископът отбеляза, че не вярва в света да има много крале, способни на такова нещо, че това е свидетелство за неговата сръчност и невероятния му късмет.
Кралят закима с удоволствие; след това пратениците продължиха да разказват и всички отново насочиха вниманието си към тях.
Когато най-после свършиха, кралят им благодари, похвали мъдростта и старанието им. Попита архиепископа каква ли ще бъде реакцията на народа, когато чуе споразумението. Той отговори, че споменатата от епископите сума наистина ще бъде тежко бреме за страната, но безспорно това е най-добрият изход от затрудненото положение; при което кралят се съгласи, кимайки с глава.
— Освен това е хубаво — продължи архиепископът, — радостно за всички християни и голямо удоволствие за Господ-бог, нашия господар, че благочестивите ни пратеници са успели да спечелят тези големи военни предводители и много, от техните последователи за армията на Христа. Да не забравяме и да се радваме на това.
— Разбира се — рече кралят.
Епископът на Лондон прошепна на Гудмунд, че сега е негов ред да говори, и той с ентусиазъм пристъпи напред. Благодари на краля за проявените гостоприемство и щедрост и му съобщи, че отсега нататък неговата слава ще стигне чак до най-отдалечените селца на Източен Гутеланд, ако не и по-далеч. Но, продължи той, има нещо, което с нетърпение чака да узнае — по-точно кога ще държи среброто в своите ръце.
Кралят го разгледа внимателно, докато говореше, и след като свърши, го попита какъв е този белег на лицето му.