Нищо не липсва на Кроазноа, но той ще си остане през целия си живот дук, ни роялист, ни либерал, едно нерешително същество, винаги далеч от крайностите и следователно всякъде на второ място.
Кое велико дело не е крайност в минутата, когато го предприемат? Чак когато е извършено, то изглежда възможно на обикновените хора. Да, любовта с всичките си чудеса ще се възцари в сърцето ми; чувствувам това по огъня, който гори в мене. Небето трябваше да ми изпрати тази милост. Ненапразно то е събрало в едно същество всички предимства. Моето щастие ще бъде достойно за мене. Всеки ден от моя живот няма да повтаря бездушно вчерашния ден. Да дръзнеш да обикнеш човек, който стои толкова далеч от тебе по социалното си положение — в това има вече величие и смелост. Да видим: ще бъде ли той достоен за мен и занапред? При първата слабост, която съзра у него, ще го напусна. Девойка от такъв знатен род и с такъв рицарски характер, какъвто ми приписват (така беше се изразил за нея баща й), не бива да се държи като глупачка.
А няма ли да бъда обречена да играя тая роля, ако обикнех маркиз дьо Кроазноа? Това би било досущ повторение на щастието, което имат моите братовчедки и което аз от душа презирам. Отнапред знам всичко, което би ми казал клетият маркиз, всичко, което ще му отговоря. А каква е тази любов, която те кара да се прозяваш? За предпочитане е да станеш някоя набожна лицемерка. Ще трябва да подпиша брачен договор, както стана с по-малката от братовчедките ми, и роднините ми ще изпаднат в умиление, ако само не се разсърдят заради последното условие, вмъкнато в навечерието от нотариуса на противната страна в договора.“
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДАЛИ НЕ Е НЯКОЙ ДАНТОН?
Нужда от безпокойство — такъв беше характерът на прекрасната Маргьорит дьо Валоа, моя леля, която скоро се омъжи за Наварския крал, царуващ във Франция днес под името Анри IV. В тази потребност да рискува се крие цялата тайна на характера, който имаше тази мила принцеса; оттук идеха нейните свади и одобрявания с братята й още от шестнадесетгодишна възраст. А какво може да рискува една млада девойка? Най-скъпото у себе си: доброто си име, това, за което ще я тачат през целия й живот.
„Между Жулиен и мене няма никакъв договор, никакъв нотариус; всичко е героично, всичко ще е рожба на случая. Ако не се смята благородническият произход, който му липсва, това е досущ като любовта на Маргьорит дьо Валоа към младия Ла Мол, най-личния човек на онова време. Виновна ли съм аз, че нашите млади придворни хора са такива слепи привърженици на приличието и побледняват само като си помислят за някое по-необикновено приключение? Едно малко пътешествие до Гърция или Африка им се струва връх на смелостта, а и на него се решават да тръгнат само вкупом. Щом се видят сами, уплашват се — не от копието на бедуина, но от смешното положение, в което могат да попаднат, и тоя страх ги влудява.
А моят мил Жулиен, напротив, обича да действува сам. Никога у това надарено същество не се мярва и мисъл да потърси опора и помощ у другите. Той презира другите и ето затова аз не го презирам.
Ако със своята бедност Жулиен беше благородник, моята любов би била низка глупост, пошъл, недостоен брак; не съм съгласна на това; тогава в нея съвсем не би имало онова, с което се отличават великите страсти; нито безмерни непобедими мъчнотии, нито тъмната неизвестност на бъдещето.“
Госпожица дьо Ла Мол беше тъй увлечена в своите красиви размишления, че на другия ден, неусетно за себе си, почна да хвали Жулиен пред маркиз дьо Кроазноа и своя брат. Тя говореше с такъв жар, че ги засегна.