„Ето най-сетне разгадката — помисли Жулиен, — тази нощ ще препусна към…“.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ДУХОВЕНСТВОТО, ГОРИТЕ, СВОБОДАТА
Основният закон на всичко съществуващо е да се запази, да живее. Вие сеете бучиниш, а искате да израснат житни класове!
Важната особа продължаваше; виждаше се, че е осведомен човек; той излагаше с меко, сдържано красноречие, което допадна извънредно много на Жулиен, следните велики истини:
1. Англия няма нито една гвинея за нас; там на мода са икономиката и Юм. Дори техните „светци“ няма да ни дадат пари, а господин Бругхем ще ни вземе на подбив.
2. Невъзможно е да се издействуват от европейските крале повече от два похода без английското злато; а два похода са малко, за да се смаже дребната буржоазия.
3. Необходимо е да се създаде във Франция въоръжена партия, без нея монархическите елементи в Европа няма да се решат дори и на тези два похода.
Четвъртата точка, която се осмелявам да ви предложа като нещо очевидно, се състои ето в какво:
Невъзможно е да се създаде въоръжена партия във Франция без духовенството. Казвам ви това смело, защото ей сега ще ви го докажа, господа. Трябва всичко да се предостави на духовенството.
1. Защото, занимавайки се със своето дело ден и нощ, ръководено от високо даровити хора, настанени надалеч от всички бури на триста левги от вашите граници…
— Аха, Рим, Рим! — възкликна стопанинът на къщата.
— Да, господине, Рим! — повтори кардиналът гордо. — Каквито и да са шегите, които, малко или многоостроумни, са били на мода във вашата младост, аз в 1830 година високо ще заявя, че духовенството, ръководено от Рим, единствено със словото си достига до сърцето на простия народ.
Петдесет хиляди свещеници повтарят едни и същи думи в деня, посочен от владиците, и народът, който в края на краищата дава войниците, ще слуша с по-голям; трепет гласа на своите свещеници, отколкото всички стихчета на миряните… (Тази лична нападка предизвика ропот.)
Духовенството притежава сила, по-голяма от вашата — подзе кардиналът, като повиши глас, — всички крачки, които сте правили, за да постигнете тази основна цел — създаване на въоръжена партия във Франция, са направени от нас.
Тук последваха факти… Кой изпрати осемдесет хиляди пушки във Вандея?… и т.н., и т.н.…
— Докато духовенството няма своите гори, то не може да направи нищо. Щом захване войната, министърът на финансите ще предпише на своите подведомствени да изплащат само на енорийските свещеници. Франция всъщност е невярваща страна и обича войната. Който й я даде, той ще стане двойно популярен, защото да воюваш, нека се изразим на просташки език, значи да накараш йезуитите да изпукат от глад; да воюваш, значи да освободиш тези чудовищни горделивци, французите, от заплахата на чуждестранното нашествие.
Всички слушаха кардинала благосклонно.
— Би трябвало — каза той — господин дьо Нервал а напусне министерския кабинет, неговото име и без това дразни.
При тези думи всички наскачаха и заприказваха едновременно. „Ей сега пак ще ме отпратят вън!“ — помисли Жулиен; но дори и благоразумният председател бе забравил за присъствието и съществуването на Жулиен.
Всички погледи потърсиха човека, когото Жулиен веднага позна. Това беше господин дьо Нервал, първият министър, когото той беше виждал на бала у господин дук дьо Рец.
„Безредието достигна своя апогей“, както се изразяват вестниците, когато пишат за камарата. Мина цял четвърт час, додето се възстанови донейде тишина.
Тогава господин дьо Нервал стана и заговори като апостол.
— Аз нямам намерение да твърдя пред вас — каза той с необикновен тон, — че не държа на министерския кабинет.
Доказа ми се, господа, че моето име удвоява силите на якобинците, като настройва против нас мнозина умерени. Аз на драго сърце бих се оттеглил; но господните пътища са открити за очите на малцина; а на мене — додаде той, като изгледа вторачено кардинала — ми е дадено предназначение; небето ми възвести: ти ще сложиш главата си на ешафода или ще възстановиш монархията във Франция и ще туриш камарата на това място, което е заемал парламентът при Людовик XV, и това, господа, аз ще сторя.
Той млъкна и седна; настъпи мъртва тишина.
„Ето добър актьор“ — помисли си Жулиен. Той се лъжеше както винаги, защото предполагаше премного ум у хората. Въодушевен от споровете през днешната оживена вечер, а още повече от искреността на изказванията, господин дьо Нервал в тази минута вярваше в своето предназначение. Този човек обладаваше голяма смелост. Но не се отличаваше със здрав смисъл.