Защото сега негов неумолим враг беше същото това могъщо въображение, което някога непрекъснато му рисуваше бъдещето, пълно с бляскави успехи.
Голямата самота, на която е обречен чужденецът, увеличаваше още повече властта на това мрачно въображение. Какво съкровище би бил за него един приятел! „Но — питаше се Жулиен — има ли поне едно сърце, което да бие за мене? И ако дори имах приятел, дългът на честта не ми ли повелява да пазя вечно мълчание?“
Тъжен се разхождаше той на кон из околностите на Кел, едно градче на брега на Рейн, обезсмъртена от Дезе и Гувион Сен-Сир. Един немски селянин му показваше поточетата, пътищата, островчетата на Рейн, които тези велики пълководци бяха прославили с мъжеството си. Жулиен, повел своя кон с лявата си ръка, държеше в дясната разгъната великолепната карта, която украсява „Спомените“ на маршал Сен-Сир. Един весел възглас го накара да вдигне глава.
Беше княз Коразов, неговият лондонски приятел, който преди няколко месеца му беше разкрил основните правила на висшето светско държане. Верен на това велико изкуство, Коразов, пристигнал предния ден в Страсбург и само от един час в Кел, макар и в живота си да не беше прочел нито един ред за обсадата от 1796 година, се залови да обяснява всичко на Жулиен. Немският селянин го гледаше слисан; защото все пак разбираше доста френски и виждаше огромните несъобразности, в които изпадаше князът. Но Жулиен беше много далеч от всичко, което мислеше селянинът, той гледаше с почуда хубавия млад човек, възхищаваше се от стройността му и умението, с което яздеше.
„Ето щастлив характер! — казваше си той. — Колко добре му приляга бричът; как красиво са подрязани косите му! Уви, ако аз бях такъв, може би тя нямаше да ме възненавиди, след като ме беше обичала три дни!“
Когато князът завърши с обсадата на Кел, той каза на Жулиен:
— Вие имате вид на трапист35, престарали сте се, следвайки онова правило на сериозност, което ви предадох в Лондон. Тъжният вид не съответствува на добрия тон; вие трябва да имате отегчен вид. Тъжен ли сте, значи, липсва ви нещо, значи, в нещо не сте сполучили.
Това значи да се показвате в неизгодна светлина. Напротив, отегчен ли сте, в неизгодна светлина се намира оня, който се е опитал напразно да ви се хареса. Разберете, драги ми, колко дълбока е заблудата ви.
Жулиен хвърли едно екю на селянина, който ги слушаше със зинала уста.
— Хубаво — каза князът, — у вас има грация, благородно презрение! Много хубаво!
И той пуска коня си в галоп. Жулиен препусна след него, изпълнен с глупаво възхищение.
„Ах, ако бях такъв, тя нямаше да предпочете пред мене Кроазноа!“ И колкото повече се възмущаваше разумът му от смешните чудачества на княза, толкова по-силно той се презираше, задето не може да се възхищава от тях, и скърбеше, че не ги притежава. Отвращението от себе си не може да отиде по-далече от това.
Князът се убеди, че Жулиен е действително потиснат от нещо.
— Какво е това, драги — каза му той, когато се върнаха в Страсбург, — да не сте загубили всичките си пари или сте се влюбили в някоя малка актриса?
Русите копират френските нрави, само че винаги с петдесет години закъснение. Те сега са във века на Людовик XV.
От тези шеги върху любовта сълзи избликнаха в очите на Жулиен. „Защо да не се посъветвам с този толкова мил човек?“ — мина му през ума изведнъж.
— Ех, да, драги мой — рече той на княза, — вие ме заварвате в Страсбург влюбен до уши и дори изоставен. Една очарователна жена, която живее в един съседен град, ме захвърли, след като ме беше обичала страстно три дни поред. И ето този прелом ме смазва.
И той описа на княза постъпките и характера на Матилд, като скри всичко под измислени имена.
— Спрете дотук — каза Коразов, — за да ви вдъхна доверие във вашия лекар, аз сам ще довърша изповедта ви. Съпругът на тази млада жена разполага с огромно богатство или пък по-скоро тя сама е от висшата аристокрация в този край. Сигурно има с какво да се гордее.
Жулиен му кимна, той не смееше вече да говори.
— Прекрасно — каза князът. — Ето ви три хапчета, доста горчиви; вие ще ги вземете, без да отлагате:
1. Ще се виждате всеки ден с госпожа… как я наричате?
— Госпожа дьо Дюбоа.
— Какво име! — възкликна князът, като се разсмя гръмовито. — Но прощавайте, то е свято за вас. И така вие всеки ден трябва да се виждате с госпожа дьо Дюбоа; ала не бива в никой случай да й показвате, че сте студен и обиден; не забравяйте великото правило на нашия век: бъдете пълна противоположност на това, което очакват от вас. Покажете се точно такъв, какъвто сте били една седмица, преди да се удостоите с благосклонностите й.