— Ах, тогава бях спокоен — провикна се в отчаяние Жулиен. — Мене ми се струваше, че изпитвам жалост към нея.
— Пеперудата изгаря в пламъка на свещта — продължи князът; — сравнение старо като света.
1. Вие ще се виждате с нея всеки ден;
2. Вие ще почнете да ухажвате някоя жена от нейната среда, но без да проявявате никакви признаци на страст, разбирате, нали? Не крия от вас, вашата роля е трудна; вие играете комедия и ако отгатнат това, загубен сте.
— Тя е толкова умна, аз съм такъв глупак! Загубен съм — тъжно каза Жулиен.
— Не, вие сте много повече влюбен, отколкото предполагате. Госпожа дьо Дюбоа е извънредно погълната от собствената си особа, както всички жени, които са надарени от небето или с много знатен род, или с несметно богатство. Тя гледа себе си, вместо да гледа вас, следователно не ви познава. През време на двата или трите порива на любов, която е разпалила сама у себе си с големи усилия на въображението, тя е виждала във вас мечтания герой, а не това, което сте в действителност…
Но по дяволите, това е азбуката, драги ми Сорел, мигар вие наистина сте ученик? …
Поврага! Я да влезем в този магазин; ето ви една чудесна черна вратовръзка, ще речеш, че е работа на Джон Андерсън от Берлингтън стрийт; направете ми удоволствието да я вземете и да захвърлите това безобразна черно въже, което сте намотали около шията си.
Та ето — продължи князът, когато излязоха от дюкяна на първия пасмантерист в Страсбург — в какво общество се движи госпожа дьо Дюбоа? Господи боже, какво име! Не се сърдете, драги ми Сорел, не мога да се сдържам… Та коя ще ухажвате вие?
— Едно пълно въплъщение на добродетелта, дъщеря на търговец на чорапи, страшен богаташ. Тя има най-хубавите очи на света, които ми харесват безкрайно; тя е безспорно първата особа в тоя край; но въпреки всички тези предимства, изчервява се и се смущава, ако някой й заговори за търговия и за дюкяни. А за зла чест баща й е бил един от най-известните търговци в Страсбург.
— И така, ако заговорят за измамничество36 — каза князът, като се засмя, — вие можете да бъдете уверен, че вашата хубавица ще отнесе това за себе си, а не за вас. Това чудачество е прекрасно и много полезно, то няма да ви позволи нито за миг да загубите ума си от нейните хубави очи. Успехът ви е осигурен.
Жулиен имаше на ум госпожа маршалката дьо Фервак, която беше честа гостенка в дома на дьо Ла Мол. Тя беше красива чужденка, омъжена за маршала една година преди смъртта му. Целият й живот бе сякаш посветен на една-единствена цел — да накара хората да забравят, че е била дъщеря на промишленик и за да бъде нещо в Париж, беше застанала начело на жените, борещи се за добродетелта.
Жулиен се възхищаваше искрено от княза; какво не би дал, за да има неговите чудачества! Разговорът между двамата приятели нямаше край; Коразов беше във възторг: никога нито един французин не беше го слушал толкова дълго. „Ето, най-сетне постигнах своето — разсъждаваше очарованият княз, — накарах учителите си да слушат моите уроци!“
— Значи, разбрахме се — повтаряше той на Жулиен за десети път, — нито сянка от страст, когато говорите с младата хубавица, дъщеря на страсбургския търговец на чорапи, в присъствието на госпожа дьо Дюбоа. Напротив, огнена страст, когато й пишете. Да чете прекрасно написано любовно писмо, е върховна наслада за една престорена благонравна жена; за нея то е минута на отдих. Тя вече не играе комедия, одързостява се да слуша гласа на сърцето си; и тъй, две писма на ден.
— Никога, никога! — провикна се изплашен Жулиен. — Предпочитам да ме скълцат в хаван, отколкото да съчиня три фрази; аз съм труп, драги мой, не очаквайте вече нищо от мен. Оставете ме да умра тук край пътя.
— Че кой ви казва да съчинявате фрази? В моята пътническа чанта имам шест тома ръкописни любовни писма. Има за всякакви женски характери, ще се намерят и за висшата добродетел. Та Калински не ухажваше ли в Ричмънд-Терас — знаете, на три левги от Лондон — най-красивата квакерка в цяла Англия.
Когато в два часа сутринта се раздели с приятеля си, Жулиен не се чувствуваше вече тъй нещастен.
На другия ден князът повика при себе си един преписвач, а след два дни Жулиен получи петдесет и три любовни писма, старателно номерирани, предназначени за най-възвишената и най-тъжната добродетел.
— Няма петдесет и четвърто — каза князът, — защото изпъдили най-учтиво Калиски. Но не е ли за вас все едно дали дъщерята на търговеца на чорапи ще ви даде пътя, щом искате да въздействувате само върху сърцето на госпожа дьо Дюбоа?
36
В оригинала игра между двата смисъла на думата industrie — промишленост, измамничество.